Неделя, 27 Май 2018 19:03
Оценете статията
(0 гласа)

13-ата - най-късметлийската и най-съдийска за най-великия клуб в историята

Реал стигна до върха не само защото има най-равностойните играчи в света, а и заради две.. целувки. Едната от Фортуна, а другата...

 

Реал (Мадрид) отново е там горе на върха. За трети пореден път. И би било наивно, ако не признаем хегемонията му. Да са пет, да са шест, а то цели 13 триумфа в най-силния европейски клубен турнир. Само забележете: вторият в класацията за най-много титли Милан е със седем - почти наполовина по-малко. В последните години "белият балет" танцува и властва в Европа, оставайки зад гърба си всички останали. Включително и Барселона с Меси. Откакто гениалният аржентинец е твърд титуляр при каталунците, съотношението на спечелените Шампионски лиги е 4:3 в полза на Реал. 

 

Мнозина не вярваха на Зинедин Зидан и не му предричаха добро бъдеще като треньор на "кралете". Зизу обаче три пъти стъпи на най-високото стъпало. И то поред. Феноменално, нали?

 

Реал безспорно е тимът с най-добрата резервна скамейка. Там всеки може да бъде титуляр. Истински титуляр. Коз от изключително значение за всеки, дръзнал да атакува Шампионската лига. Именно поради тази причина посредствеността и пасивността на Роналдо на финала срещу Ливърпул не се отрази върху играта на мадридския гранд. Защото се видя, че Реал не зависи от никого. Включително и от петкратния носител на "Златната топка".

 

При "червените" от "Анфийлд" ситуацията е коренно различна. Първо, тимът на Клоп няма равностойни футболисти на пейката. Второ, не можеше да разчита на трима основни играчи поради контузии. Чембърлейн, който пасна идеално в отбора след трансфера си от Арсенал, остана извън сметките на германския специалист. Лалана се появи на терена невъзстановен. Емре Джан - също.

 

Ливърпул се крепеше през целия сезон на атомното си трио Салах-Фирмино-Мане. Но когато един от тях не е във форма или се контузи, атомът избухва. Не в противниковата врата, а в собствената. Ранното напускане на египетския нападател беше огромен шок за Ливърпул, който до онзи момент, когато Мохамед напусна терена, владееше инициативата. Държеше повече топката, атакуваше по-често и имаше предимство в головите ситуации. В един момент обаче всичко рухна. Срина се. За да се стигне до първата детинска грешка на вратаря Кариус - такава, каквато и в махала на малки вратички трудно можем да видим. Все пак "червените" се съвзеха, изравниха, но дойде гениалното изпълнение на Гарет Бейл. Бих казал - най-гениалното в историята на всички финали в Шампионската лига. По-гениално и от това на Зидан срещу Леверкезун през 2002-а. И когато Ливърпул тръгна да връща второ попадене, Кариус се прояви отново като раздрънкан Икарус, подарявайки още един гол на Реал. 

 

Казано в резюме - четири бяха ключовите моменти снощи. Първият беше най-скандалният. Мигът, в който Серхио Рамос пусна в действие мръснишкия си прийом срещу най-добрия футболист в Европа, вадейки го от играта. Същият този номер испанският защитник го е прилагал често и в Примера дивисион, където е получавал жълт картон. Снощи такъв не видяхме... 

 

Вторият момент са двата гафа на Кариус, третият е фамозната ножица на Бейл и четвъртият - късата скамейка и контузиите. Е, няма как тим, пък било то и Ливърпул, да не преклони глава. Няма как, след като "червените" са един от най-младите отбори в Шампионската лига, всичко това да не сломи духа им. И като прибавим изключително безличния Фирмино, ето как пъзелът се нарежда. Пъзелът, даващ ни отговор на въпроса защо Ливърпул не успя. И все пак, ако беше само липсата на достойни резерви, английският тим би имал далеч по-големи шансове със Салах цял мач в игра и със стабилен вратар. Не само би имал, но вероятно щеше да успее...

 

Реал (Мадрид) може да е най-титулуваният и най-добрият европейски клуб за всички времена, но настоящият му триумф е най-късметлийският в цялата история. Не само на "кралете", а въобще.  И не само късметлийски, но и добутан до трофея със съдийско рамо. Само припомням как Реал спечели двете  най-важни битки до финала - с Ювентус и Байерн. Химерична дузпа срещу "старата госпожа" и несправедлив червен картон на Буфон. Скандално съдийство и срещу баварците и нов подарък от вратаря (като пак Бензема беше големият щастливец). 

 

А това, че всичко на този свят се връща, си е жива илюзия. Ако беше така, Реал не би вдигнал Шампионската лига в Киев. Не би я вдигнал и Рамос...

 

Но в живота понякога се случва следното - когато силният не е във форма (та вижте крайното класиране в Испания, където "белият балет" финишира трети), идва целувката на Съдбата. Казват, че тя обича да прегръща победителите в трудните моменти. В това лошо няма. Лошото е другата целувка - съдийската...

Подобни статии (по етикети)

Напишете коментар

Екипът на FanFace.bg не носи отговорност за мненията на читателите, изказани под публикациите в сайта. Въпреки че сме изключително плуралистични и демократични, си запазваме правото да заличаваме коментари, които са в разрез със законите на Република България. Призоваваме ви да ПИШЕТЕ НА КИРИЛИЦА! Имаме прекрасна азбука, използвайте я!

Защитен код Обнови

Обратно в началото