Вторник, 27 Март 2018 17:20
Оценете статията
(1 vote)

Малък отбор, малък стадион, малка публика

Церемониално националният отбор на България започна новия си състезателен цикъл и изигра първия си мач за 2018 година. Последния през 2017 година го забравиха дори най-паметливите. Вече никой не се надява, че България някога ще има национален отбор, с който да се гордее и който ще изкара хората на улиците. Подобни мисли могат да преминат

 

 

през главата само 

на откровено луд човек

 

Както казва един мой приятел, ако в едно състезание участват 50 отбора, българите в най-добрия случай ще са на 49-о място. Така че спортно-техническите измерения на контролата с Босна и Херцеговина (0:1) могат да бъдат описани пестеливо. Просто се видя огромната разлика между Джеко от Рома, Пянич от Ювентус, Колашинак от Арсенал и пасмината отсреща. Те, така наречените наши, ако имаха някакви качества, все някой щеше да ги е забелязал досега. И да не излизат с някакви приказки за подмладяване, защото на терена за България единственият под 25 години бе Божидар Чорбаджийски. България е един посредствен отбор и дори тези, които поставиха целта класиране за европейско първенство, ни най-малко не си вярват на думите. Кой в днешно време вярва в чудеса!

 


По-важната новина от мача обаче е натъртеното хиляда пъти клише, че това е първият официален двубой на България извън София за последните 10 години. Чудесна новина за всички поради десетки причини. След като 8 години София не може да спечели футболната корона на България, крайно време бе местостоянието на националните да бъде променено. И какво по-добро място от град Разград, който отдавна се е провъзгласил за футболната столица на България. Няма какво да обещават куртоазно на Разград друг мач, там трябва да се преместят всички двубои на националния отбор в следващите 2 години. Защото този национален отбор и Разград са си лика прилика. Малък отбор, малък град, малка публика. Какъв смисъл има да играят на „Васил Левски“ пред 1500 души. И колко празните трибуни бият на очи на фона на двумилионната София. То направо си е представителна извадка – 0,05 процента от българския народ се интересува от проявите на националния отбор. А в Разград процентите нарастват до 2-3, а като Краля Слънце стегне редиците, на следващите двубои стадионът може и да се напълни. Те си знаят как, имат си начини да го направят. И със сигурност публиката няма да скандира обидни възгласи срещу БФС – нещо, което въобще не е гарантирано на „Васил Левски“.

 

Нещо повече, винаги ще се намерят 50 човека гръмогласно да попържат Боби и неговата камарила. Което видно ги дразни ужасно.Преместването на мачовете допълнително ще облекчи от още една голяма грижа президента Михайлов. Ще свършат молбите в УЕФА България да играе на стадион, построен преди 70 години и който е далеч от всякакви съвременни изисквания. В Разград вече имат две трибуни, набързо ще построят още две и с едно стадионче от 10-ина хиляди ще приемаме, ако е рекъл Господ – Германия, Испания, Франция, Италия. На съперниците им е все тая къде ще ги забият за два дни. Дали в София, дали в Разград, дали в Чепръчене – досадните мачове с България все някак и някъде трябва да се изиграят.

 

 

Загубата от Босна

 

 

всъщност си е победа. Триумф на новото начало в българския футбол. Намери се правилното място за националния отбор, само проблемът, че базата е в София, малко усложнява нещата. Но пътуването с рейс не е чак толкова дълго. Разрешен е дълголетният проблем с комфорта на управляващите. А е добре и за футболистите – вече никой няма да ги псува и обижда. Но и все по-рядко някой ще ги забелязва. Неслучайно мачът се излъчваше по Ейч Ди канала на БНТ, където му е мястото.

Подобни статии (по етикети)

Обратно в началото