Сряда, 24 Януари 2018 08:34
Оценете статията
(1 vote)

Вече 13 години: Да си даваш гласа за пълният крах на футбола ни!

Датата 21 октомври 2005 г. е една от най-злощастните за родния футболен запалянко. Тогава е избран за президент на БФС Борислав Михайлов и от този момент до днес футбола ни стремглаво тръгна към блатото на световния футбол. Качеството на родният шампионат се принизи до най-ниското възможно стъпало, националният ни отбор не се е класирал на голямо футболно първенство, материалната база продължава да е в нечуван упадък, публиката е изгубила кардинално интереса си към най-популярната игра.

 

Ето и потресаващите резултати от това порочно за всяка една спортна организация управление:Слабо първенство – Посредствен национален отбор - Пусти стадиони!!!

 

През последните години родното първенство буквално се сведе до класата на шампионатите на Ливан, Судан и Албания, на които ходят с пъти повече публика. А подвизаващите се у нас играчи са на светлинни години от средното европейското футболно ниво - по физическа подготовка, подвижност и динамика, бързо боравене, отиграване и стрелба с топката и други технически и тактически прийоми. Занемари се работата в детско-юношеските школи, намаляха качествените и добре обучените треньори, започна да липсва спойката и материала, клубовете и самите състезатели взеха да гледат неглиже на участието си в националния отбор, започнаха да се натурализират недоказани другаде чужденци, които впоследствие обличаха дори националната фланелка.Така се прекъсна градената с години връзка „Футболен клуб – Национален отбор”, от което в момента страда целият ни футбол, а интереса на привържениците към „лъвовете” спада стремглаво с всяка изминала година.

 

Политиката на БФС белязана с постоянни смени на националните селекционери също се оказа пагубна, след като всеки следващ специалист идваше със своите разбирания и всеки път играчите трябваше да се пренастройват спрямо него, а в същото време крахът на националния отбор става все по-очевиден. Мениджърските интереси и лобирането на клубни босове и медии за определени футболисти се внедри трайно като черта в селектирането на национални играчи. Много често в отбора попадат състезатели без мачове в клубните си тимове, без подготовка, с не отшумели контузии, на необичайни за тях постове, от тези на които играят в отборите си. Непрестанните междуличностните конфликти във футболната централа също повлияха отрицателно и сринаха имиджа и интереса към националния отбор.Резултатът от всичко това е, че вече от 15 години, от Евро 2002, националният ни отбор не се е класирал на голямо футболно първенство. България зае в ранглистата на ФИФА място след страни като Уганда, Буркина Фасо и Хаити.

 

Недостатъчно силна конкуренция между отборите в професионалния футбол.Безспорен факт е, че в последните 7 години БФС така тъкмеше нещата, че един клуб да се чувства сигурен с шампионската титла, като на техните конкуренти още от рано им се подрязваха крилата, за да не би да се опълчат на богопомазания от футболната централа тим. Въпросният състав със сигурност има своите футболни достойнства, но нима със съдийски аванти, административни подаръци, несъобразяване с мнението на техните съперници е начина да се насърчава качеството и конкуренцията в родния шампионат. Отделно сегашната схема на провеждане на първенството е повече от неразбираема за голяма част от спортната аудитория и с откровено неясни принципи.Голата истина от това пагубно управление на БФС е, че у нас е налице тенденция на твърде малко регистрирани играчи и организирани състезания /турнири /, в сравнение с голямата част от европейски страни. В световен мащаб е факт прогресивното увеличаване на броят на  футболистите, клубовете, зрителите на телевизионния екран и феновете на стадиона.Родният футболен запалянко от години е показал Червен картон на БФС!

 

Ниската посещаемост и липсата на зрителски интерес на срещите от професионалните и аматьорски първенства са безспорен факт за последните 13 години в родния футбол. Българският запалянко вече окончателно е показал червен картон на БФС и няма никакво желание да се връща на стадиона. Малкото останали все още организирани агитки пък неспирно скандират срещу това пагубно за най-популярната игра управление. Това се дължи на следните фактори, за които основната вина отново са седящите начело на родния футбол: ниско ниво на първенството, липса на конкуренция за отличията, непривликателни стадиони, подозрение за уговорени мачове, лош имидж на повечето фенове посещаващи мачове (наркомани, хулигани, скинари, алкохолици и изобщо пропаднали типове), липса на допълнителни услуги, насилие по стадионите, телевизионно излъчване на мача, лош транспорт, липса на паркинг и нормален санитарен възел.Тревожен е фактът и от липсата на клубове в малките градове и селата, което забавя развитието на малчуганите там. Всъщност на книга и като гласоподаватели на футболните конгреси клубовете хич не са толкова малко, но колко от тях имат по същество наистина спортно-техническа дейност е доста спорен въпрос.

 

От друга страна българският футбол продължава да пренебрегва децата от най-широката социална прослойка у нас – тази на хората със скромни материални възможности, за които налаганите от клубовете такси са непосилни. Въпросът е какво е направило БФС в тази насока в последните 20 години...? Докато тренировките не станат достъпни и за най-бедното дете, футболът ни ще е далеч от представата за модерния спорт, който е с ясно изградена социална мисия. Още повече, че в момента средната цена на автомобилите пред клубните бази на елитните тимове е обратно пропорционална на „произведените” играчи от тези клубове. Казано пряко - от скъпите коли на родителите никога не слизат бъдещи национали и европейски звезди. По правило, те продължават да се набират от някогашните корави хлапета, които са ходили пеша, с колело или с трамвая на тренировки в съседния град или квартал;На едно от последните места по изградени стадиони в Европа!

 

Въпросът  е след като толкова „умело” Борислав Михайлов управлява футбола защо у нас нямаме изградени, едно 10-15 кокетни стадиончета. Най-лесно е да се каже, че са липсвали пари за това начинание, но истината е друга. Финанси в определени периоди в родния футбол е имало, но те не са били насочвани в правилната посока, а и е липсвала воля и желание да бъде постиганото това, което е сторено в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия, Македония и един куп бивши руски републики. И за най-невежите е видно, че ние сме от малкото страни на Стария континент, където не се е провеждал голям континентален футболен форум и финал от европейските клубни турнири. И едва ли трябва да се парадира толкова и да бием камбаните до небето, че сме приели през 2015 година Европейското първенство за юноши ( до 17 години), което е повече от нищожно от стореното в почти всички държави в Европа.

 

Твърде малко е направено и по изграждането на материалната база за подрастващите и не случайно „резултатите” са налице – абсолютен крах за българския футбол.  Една мъчително построена и с доста неустановен финансов ресурс материална база за националните гарнитури в Бояна след повече от десетилетие ослушване и меко казано мотаене едва ли може да измие срама и в този аспект. Хубаво е да се вгледаме какво се е случило за същото време в Румъния, Словения, Хърватско, та дори в Македония.

 

Утвърден негативен имидж на българския футбол сред обществеността и бизнеса. Българският футбол е с един от най-негативните образи в публичното пространство, а легалния бизнес отдавна се е отдръпнал разочарован от него. Липсата на публика по родните стадиони е явен показател за лошата репутация на футболната игра у нас. Би било истинско чудо, ако в настоящата общественно-икономическа среда, в близките години феновете да се завърнат отново на стадиона, а бизнеса да погледне с по-добро око към футбола.Прогонването на спонсорите от футбола!

 

Очевидна е липсата на мотиви за  спонсорирането на родния футбол от страна на всяка уважаваща себе си финансова компания (имидж, влияние, достъп до нови пазари,  публичност, контакти, социална отговорност, търговски преференции, данъчни облекчения и др.) на футбола. Няма спортен бранд у нас, който да не си е изпатил от стопаните си по време на Прехода. Дали ще са скандали с играчи и треньори, противопоставяне с фенове, съмнение за черно тото или корупция в детските школи. Най-големият минус, обаче е липсата на каквато и да е стратегия за развитието на българския футбол, което отблъсква привържениците на играта, а от там и на държащите на реномето си чуждестранни спонсори вече трето десетилетие.

 

Българският шампионат е доста неконвертируем продукт от към телевизионно излъчване и аудиторияВ момента аудио-визуалните права за мачовете от „А” ПФГ варират от 3 до 5 милиона лева, което е повече от нищожно на базата на парите влизащи в клубовете в другите европейски клубни шампионати. Във водещите страни, като Англия, Италия, Испания и Германия клубовете си разделят над 400 милиона евро годишно от това финансово перо. В една Турция годишно футболните тимовете си поделят по 250 милиона евро от телевизионни права. Съмнявам се да има страна от Европейския съюз, в която да се дава по нищожна сума за телевизионното излъчване на шампионата им.Финансовите неурадици продължават да преследват родния футбол!

 

Финансовите задължения, проблемите с лицензи, неплащания към НАП, неизплатени средства на бивши играчи и други неясни юридически казуси са ежедневие в българския футбол. Повече от смешни са изтъкванията от страна на БФС, че имали увеличение на приходите в касата си. За какви пълни каси говорим след като в последните години родната футболна федерация е една от най-бедните на Стария континент.

 

Неглежирано отношение на проблема с „черното тото”!Несправянето на компетентните органи и структури с нестихващата корупцията  в частност в българския футбол. В това число с проблема с „черното тото”, близки отношения между футболни рефери и клубни босове е друг нерешен и проблем от сегашното ръководство на БФС. Нима на футболната централа не е известно, че част от отборите са издържат именно по тази порочна схема. И на слепците стана ясно, че определени отбори системно участват в съмнителни мачове. Особено биеха на очи комичните резултати в мачовете от Елитната юношеска група (до 19 години), в която имаше бит треньор, съдия, заплашвани футболисти в дадени мачове. И нима БФС не знаеше за всичко това? Напротив, те винаги са били в течение, но за тях е напълно актуална поговорката: „Ни лук яли, ни мирисали”.

 

Имитация на решимост на проблема с футболното хулиганство и вандализъм, липсата на гъвкава стюардна система за организиране и охраняване на мачове, и като резултат, намаляване на полицейското присъствие по стадионите, каквито са модерните европейски тенденции в областта на футболната сигурност. Единствено липсата на зрители по родните стадиони спестяват случаи на нежелании сцени, но в броящите се на едната ръка посетени мачове веднага изпъкват пробойните и в този аспект.

 

Състезатели, треньори и ръководители непрекъснато попадат пред прожекторите със скандали, които уронват престижа на българския футбол, водят до насаждане на злоба и омраза, превръщат се в лош пример за подражание и провокират феновете за извършването на изстъпления.

 

Слабо съдийство в българския футбол, което е продиктувано и от страна на натиск към реферите, както и от недостатъчно компетентност, запалянковщина или близки отношения с клубни ръководители. Вглеждайки се задълбочено се вижда, че има няколко интелигентни и можещи родни рефери, но връзкарството продължава да е на основна почит в тази професия.

 

Слабо развита доброволческа основа сред самите подрастващи, техните родители, учители и студенти в изпълнение на различни роли по организацията и администрирането на състезания, училищни, студентски и клубни дейности. Заинтерисувах се какво се случва със студентските и училищните първенства и се оказа, че упадъка в този сегмент е катастрофален с това, което знам от преди 15 години.

 

А при женския футбол нещата са още по катастрофални – слаб шампионат, а при девойките е направо гибелно – 2 турнира в годината, които се наричат Републикански шампионат;Недостатъчно развит административен и кадрови капацитет на структурите на БФС и тези на професионалните футболни клубове. Грамотността в органите, които администратират българския футбол е под нивото за тази дейност. Все още има работещи треньори без необходимите лицензии във всички нива на родния футбол. Не сериозно се работи върху образованието и квалификацията на треньори и спортни мениджъри, подминават се с лека ръка важни юридически казуси със съществено значение, налице е недостатъчно показване на сполучливите световни практики за развитието на футболният мениджмънт. Именно затова се изисква обстоен анализ на корените и разклоненията на начина, по който е структуриран българския футбол, БФС и клубовете – не само като квалификация и знания в спортно-технически аспект, но и като управленски и административен капацитет в духа на модерните европейски традиции.

 

Детско-юношеския футбол продължава да бъде болна тема!

 

Непрофесионално отношение, подценяване и незадоволителна работата в детско-юношеските школи са ежедневие в родния футбол. Професионалните и аматьорските клубове все още гледат на детските си школи като на принудителен минимален разход, а не като на полезна и дългосрочна инвестиция. Буди недоумение нежеланието дори на евроучастниците да влагат средства в база и треньори, след като тези 4-5 клуба всяка година показват играчите си в турнирите на УЕФА и националния отбор.Купуване на треторазрядни чужденци „на килограм”, които още повече влошават нивото и репутацията на родното първенство е тема без край. Там основната вина е на клубовете, мениджърските схеми, но и БФС отново гледа безучастно и на този порочен пъзел.

 

Звучи тъжно тимът на Лудогорец  да излиза на международната футболна сцена с един българин в състава си. Какъв е приносът на този тим за националните футболни гарнитури?Използването на футбола за задкулисни политическаи цели. Политически субекти намират финансиране, спонсори на футболни клубове с цел печелене на имидж и гласоподаватели от страна на привързаните към своя отбор запалянковци. Обшинската администрация отдава търговски обекти, а държавните ведомства пък дават с лека ръка спечелването на обществени поръчки на фирми на собствениците на футболни клубове.

 

Липса на силни синдикати на футболистите, треньорите и реферите. Едва ли някой би оспорил, че ролята на тези синдикати е далеч по-голяма в развитите футболно страни.Не е достатъчно етично отношение на клубовете към контузени и заболели футболисти, като има примери на едва ли не изоставени да се само лекуват играчи с травми. В този аспект е актуален и въпросът със застраховането на състезателите, което е възможно най-оскъдно от към финансова полица.Напълно не развито „ноу-хау”, методика за спортна подготовка, спортно разузнаване и т.н.

 

Лесно е да се изтъква колко влиятелни са ръководителите на БФС в УЕФА, но въпросът ми е каква е ползата от това, но не за тях, а за българския футбол. И на лаиците е известно, че закачилите се в европейската футболна централа добре осребряват това свое достояние. Въпросът ми е какво печели реално българския футбол от това, че Пенчо ходи делегат, а Герасимчо е в една скатана комисия в Нион.

 

Липса на спортни психолози в щабовете на почти всички български футболни клубове е друга голяма бездна. Родните представители в много завързани мачове не успяват да устоят психически в решителните моменти и да дадат най-доброто от себе си. Няма смисъл да изброяваме, примерите са безброй.

 

В целият този порочен пъзел се нарежда и пасивната роля на спортното министерство. То години наред откровенно игнорираше детския футбол. МФВС финансираше какво ли не, но футбол - не. Едва през последните 2 години има известна загриженост на спортното ведомство към най-масовият спорт у нас. Интересно какво спираше да падне тази дискриминация и програмите на спортното ведомство да огреят повече футболни школи, разкаляни терени, порутени съблекални и стадиони.

 

След всички посочени примери е повече от странно как хора твърдящи, че милеят за най-популярната игра продължават вече 13 години с гласа си да подкрепят това пагубно за футбола ръководство на БФС. Дано на конгрес на БФС, на 16 февруари всички да се обединят за дългоочакваната от футболната общественост промяна...

Подобни статии (по етикети)

Напишете коментар

Екипът на FanFace.bg не носи отговорност за мненията на читателите, изказани под публикациите в сайта. Въпреки че сме изключително плуралистични и демократични, си запазваме правото да заличаваме коментари, които са в разрез със законите на Република България. Призоваваме ви да ПИШЕТЕ НА КИРИЛИЦА! Имаме прекрасна азбука, използвайте я!

Защитен код Обнови

Обратно в началото