Любовта и омразата са едни такива оръжия человечески, че на всеки един път, дето "играят от твоя отбор", два пъти ти го... така де!
Друга ми е мисълта (или пък - баш тази), когато се давиш в л*йната за собствената си жлъч, забравяш икономическите си приоритети и (видите ли) европейски спортни интереси... и изместваш центъра на тежестта на съвсем дребно-заядливо-махленско-аграрно ниво.
За един васал от Делиормана ми е думата.
То вярно, че бразилчетата му поостаряха (няма се плашите, набори), треньорът му ааааа-таковааааа, така да се кажееее, ние щееее (ще, ама не ще) - чичо Гошо кмет на Разград (ко чакате).
И оня посланик на Гела за коса на добра воля. Съвсем се оплете в калчищата на червената си омраза и сега (с досада) му гледаме резила.
Добре, че живеем във време, в което всичко-бяло-мамата-си-е*ало-е-на-разстояние-едно-щракало-... та няма го мисля човека. И през тва ще мине.
Вчера, с 300 мъки и известни съмнения за увещания по "втория" начин на полувремето, зелените човечета отстраниха посредствен отбор от страна, в която футболът е приблизително толкова развит, колкото бобслеят у нас.
Голяма радост, голямо чудо! Голям праз!
Само дето не зная ние кво толкова загубихме от кампанията срещу нас, ама чичогошовитезеленотиквеничковчета, с това ниво на игра, и предвид допуснатите три гола от тия хайвани, ще гледат по-завързаните етапи на ЕКТ.
Ама от кръчмите в Слънчака.
Докога в "Джани" ще има повече народ, отколкото на Лудогорец Стейдиъм, а?
(то няма и кой да питаме) БасиМу.
Така де, в обобщение: Който гроб копае на ЦСКА - сам пада в него!
На печелившите - Честито!
В събота - знаете къде.
коментари
RSS на коментарите по тази тема