Вторник, 31 Януари 2017 11:15
Оценете статията
(0 гласа)

За големите шампиони и вечността

Преди няколко години, в един столичен тролей, пътували те – няколко хлапета, двама достолепни възрастни мъже и пишещият тези редове. Последният, само като наблюдател, станал свидетел на следната прелюбопитна случка, която останала и до днес в съзнанието му, а сега изниква с тъга:

 

Типично по детски, хлапетата играели на телефоните си, а искреният детски смях огласял целия тролей. Смехът им бил прекъснат от един от мъжете, който бил възмутен от това, че децата не правели място на възрастните. Той обаче не искал място за себе си, искал го за човека до него: „Деца, засрамете се. Направете място. Знаете ли кой е това? Това е Борис Георгиев-Моката.“

 

Без да осъзнават точно колко голям човек стои пред тях, децата все пак направили място. И продължавали да слушат. Защото пламенната реч на възрастния човек продължила с разказ за първия български медалист от олимпийски игри и неговата достойна история. А той – Моката, стоял отстрани и също слушал. С почти насълзени очи и лека усмивка. Но той не бил тъжен заради отминалото време, което няма да се върне. По-скоро бил щастлив, че хората помнят и ще продължават да помнят кой е Моката.

 

Тъжен бил само пишещият тези редове. Защото е твърде млад, за да е имал по-голям допир до тази голяма личност. А неговата шампионска история остава за вечността. Тя няма как да приключи на 29.01.2017 г.

Подобни статии (по етикети)

Обратно в началото