В България съществува една много интересна тенденция, която цели отнемането на правото ни да критикуваме. Не знам защо всеки път като дръзне някой да критикува, всички го изкарват завистник, неудачник и комплексар. Затова държа да направя няколко вметки.
Изкуството и спортът като културни феномени олицетворяват човешката природа много точно – ние сме страстни личности. Няма две личности с два еднакви вкуса, но понеже сме страстни, ние сме готови да се изпокараме и да стигнем до бой дори, когато не сме съгласни един със друг – както навремето рицарите са се биели до смърт заради обикновени спорове от типа коя жена е по-хубава. Естествено, че за всеки рицар неговата жена си е най-хубава. Та... предполагам, че поне някои от вас са чели рицарски романи или са гледали филми за рицари и няма нужда да повтарям, че това е начин да съпреживяваме емоциите на героите. Но когато един човек се опита да възпроизведе това, което е разбрал, излиза една интересна статистика – най-големите литературни критици са лоши писатели... ама сме ги учили в училище! Сещате ли се накъде бия и с какво ще направя аналогия? Ами това е не само в литературата, музиката, ами дори и в спорта и футбола! Та ние сме страстни личности...
Мили читатели. Вие просто не можете да си представите в какъв контекст като „злонамерен критикар” ще вкарам казаното по-горе. Цесекар съм. Не го крия, но бих казал, че съм много злопаметен цесекар. Не търся рационалност в пристрастията си и не очаквам и вие да търсите, защото аз съм също толкова страстна личност към отбора си, колкото и вие.
Обаче като цесекар не мисля, че харесвам Бербатов. Не мисля, че се гордея с него. Разбирам, че повечето хора, които са цесекари, защитават Бербатов. Еми аз съм едно изключение – харесвам ЦСКА, радвам се за купата, но не харесвам Бербатов.
Та има един спомен, който годините не могат да изличат от съзнанието ми. Става въпрос за кървавия гол на Гонзо и за непростимите пропуски на Бербатов. Сега – не отричам, че Бербатов може би е много талантлив в играта си, може би е трябвало да има някой, който специално да оцени неговото театралничене на терена (Сър Алекс ли, Бай Иречек ли, въобще не ме интересува кой). Обаче историята е пълна с нереализирали се таланти. За да реализираш таланта си ти трябва да имаш не само късмет и заложби, не само трябва да работиш, но да се стараеш да не допускаш грешки... Във футбола на преден план излиза и още една реализация – това е една игра с груби сблъсъци между феновете (до голяма степен ирационални, защото сме страстни личности в тези случаи, а не логични)... А футболистът е пионка сред тези сблъсъци, която трябва да устоява. Бербатов не устоя. Беше виновен, защо не го преглътна още тогава? Та... ето от тази ревливост още тогава ми се догади...
Но капката, която преля чашата е грубата грешка в неговия блог... Точно там, когато обсъди как ние, българите сме критикували, без да сме разбирали от футбол. Сега ще ви кажа защо направих аналогията с изкуството. Абе, ако съм един писател, на който не му оценяват писаниците, какво трябва да направя – да осъдя читателя си, че не разбира от литература ли? Ми не разбира, ама моя е задачата да му предложа продукт, който да се възприема от него независимо от неговото неразбиране. Същата е аналогията и във футбола... Бербатов няма никакво право да критикува по този начин. Това, че хора като мен не харесват неговата игра, въобще не означава, че сме някакви жалки завистници, неудачници, комплексари, които не си знаем мястото... Ами това означава, че просто сме страстни, ирационални и ... не ни харесва играта му! Толкоз!
Не отричам, че Бербатов се е реализирал. Честито да му е – казвам го без никаква ирония. Че е прославил България – също... Само че за мен заслугите на Бербатов за България са колкото на Джъстин Бийбър за Канада... Джъстин Бийбър е станал известен, но дали ще стане легенда? Шансът е нищожен... Същото и за Бербатов – известен, но до кога? Легенда в изкуството се става много рядко, същото е и в спорта... За да станеш в спорта легенда и да те обичат, ти трябва да правиш не просто за чуждестранните фенове, но и за родните фенове... Поради много причини Бербатов не се реализира в националния отбор по начин, по който Стоичков се реализира през 1994. Не ми се обсъждат тези причини. Важното е, че Бербатов не реализира шансовете си да стане легенда. Това е! До този момент не съм видял обяснение на големите защитници на Бербатов защо упреците, според които Бербатов е родоотстъпник, са невалидни. Валидни са, верни са.
Та това исках да кажа за Димитър Бербатов ... Бийбъров. Не ми харесва ... не успя да реализира потенциала си... ми това е, това е моето разбиране и знам, че се споделя и от други хора!
Светослав Александров (коментарът е публикуван в Sport1.bg)
коментари
RSS на коментарите по тази тема