Покрай смъртта на великия Йохан Кройф си спомних за едни събития с 27-годишна давност. Тогава Кройф не бе направил и година като старши треньор на "Барселона". никой още не знаеше, че предстоят 4 поредни титли в Испания и най-големият триумф - за Купата на европейските шампиони (КЕШ).
Вероятно Кройф така и не разбра, че предизвика поредната война между ЦСКА и "Левски". Тя не се водеше на терена, а започна в кръчмите и премина на страниците на пресата.
Искам да разкажа за тази минивойна, за която известен принос има и скромната ми персона.
И така, беше април 1989 г. За последен (засега) път български отбор стигна до полуфинал в европейските клубни турнири. ЦСКА играеше във вече несъществуващия турнир на Купата на носителите на купи (КНК) срещу "Барселона".
4:2 за "Барса" в Испания, 2:1 в София. Едва ли някой се е съмнявал, че грандът от Каталуня ще се справи лесно с ЦСКА, както и стана. И трите гола за нашите в двата мача вкара Стоичков.
Интересното се случи в първия уикенд след реванша.
Забравих да спомена, че по онова време бях нещо като сътрудник на един създаден годна по-рано спортен седмичник - несъществуващ днес. Като испаноговорящ помагах с новини от Испания, които слушах по Radio Exterior de España, т.е. Радио Испания за чужбина. Явно радиото бе смятано за вражеско, затова се ловеше много трудно. Като помощен инструмент използвах лек капак на тенджера, който с дръжката закачах за антената. Звукът се получаваше почти като на Радио "София", но на "моно".
Докладвах всичко на един тогавашен спортен журналист, чието име ще спестя. Той одобряваше или не идеите ми и поръчваше материал, ако нещо му е харесало.
Тогава все още не съществуваха никакви "часови вестници". Нямаше ги - поне публично - нито човекът, тръгнал с една пишеща машина от едно мазе и станал милионер, нито успелият млад мъж. Нямаше ги и махленските изрази, залели по-късно медиите ни.
Запалянковщина обаче имаше. И много скоро усетих този факт на гърба си.
Но да се върнем на първия уикенд след втората победа на "Барселона" срещу ЦСКА. "Барса" загуби точка или две и се сбогува за пореден път с шансовете да стане шампион на Испания. Репортерът попита в ефир Йохан Кройф защо не се получи. И не можах да повярвам на ушите си, когато чуф холандеца да казва горе-долу следното (цитирам по памет):
"Трябват ми още един или двама футболисти. Единия вече съм го набелязал. Онзи ден бихме едни българи. Те имат едно младо момче, играе с номер 8", започна Кройф. Наострих уши. Треньорът направи няколко пъти неуспешен опит да произнесе "Стоичков", но явно не се пребори с особеностите на българския език. но допълни: "Това момче трябва да играе при нас."
Полудял от вълнение, с треперещи пръсти успях - вероятно от осмия опит - да набера телефона на споменатия по горе спортен журналист.
"Ела утре", каза ми той. по гласа му усетих, че съвсем не споделя моя ентусиазъм.
"Това не е вярно бе", започна журналистът на другия ден. "Ти си чорбар, вие все ще измислите нещо", продължи той.
На клетвите ми, че съм го чул с очите си, ме посъветва да пия по-малко. И най-вече - да сваля червените очила. Признавам си - не съм заклет, а направо болен фен на ЦСКА. Но чутото си беше самата истина.
Информацията така и не бе пусната. Тя излезе близо 10 дни по-късно в "Работническо дело", на последната, спортна страница. Явно там са повярвали на тази информация. Как е стигнала дотам - не мога да кажа.
Тази информация отприщи минивойната ЦСКА-"Левски". По кафенета и кръчми започнаха спорове вярно ли е или не е вярно. Второто го твърдяха привърженици на "Левски". Сред най-сериозните им "доводи" бе фактът, че дори Наско Сираков се провалил в Испания, пък какво остава за "рендето" Стоичков.
А единствената цел според мен всъщност беше желаното да бъде представено за действително. Но ако едни кръчмарски спорове и доводи могат да предизвикат симпатии въпреки своята абсурдност, какво да кажем за медиите и за хора с претенции на сериозни разбирачи, които изпадаха в положението на квартални запалянковци?
Скоро дойде 10 ноември. Като че ли България бе единствената страна в Източна Европа, където футболът бе омешан с политиката. ЦСКА бе обявен за комунистически отбор, а "Левски" - за такъв на народа. нищо че играчите му бяха офицери от ДС и че като отбор на милицията "сините" бяха преживели един от най-силните си периоди.
Много скоро и Стоичков бе обявен за комунистическо отроче.
Забравих да кажа, че човекът, който ми обяви, че "не е вярно", че Кройф иска Стоичков, реши да стане политически журналист. От начинанието му нищо не излезе. От време на време днес възкръсва по някоя маргинална телевизия и пак изчезва. Жив и здрав да е.
Появи се обаче вестник на име "Демокрация". Незнайно защо Стоичков стана една от любимите мушки на част от спорттите му журналисти. През декември 1989 г. Ицо подписа предварителен договор с "Барселона" и всички чакаха лятото, за да премине той в редиците на славния испански тим.
Периодично на спортната страница в "Демокрация" се появяваше дописка, в която се твърдеше, че запознати споделили (не се казваше пред кого), че Кройф се отказал от Стоичков. веднъж бе цитиран анонимен специалист, според когото Ицо изобщо не е добър футболист. И така - на приливи и отливи до лятото на 1990 г. Своеобразен "връх бе един коментар, според който Кройф не разбира нищо, ама нищо ог футбол. Горкият холандец си нямал представа какъв некадърник е взел.
За петте години, които Стоичков прекара в "Барселона", в България се нароиха още вестници. И почти всички - с много малки изключения - смятаха за свое задължение поне веднъж да наплюят Стоичков. Имам памет за такива неща. Чел съм невероятни глупости. Поне веднъж месечно някъде се появяваше информация, че Кройф ще пъди Стоичков. Защо? Ами защото не го пуснал да играе срещу испанския еквивалент на "Черноморец". И щом срещу тези изобщо не играе, със сигурност няма да излезе и срещу по-силния съперник. Ама пуста работа - не само че излизаше, ами и вкарваше по един, два, три гола. И пак периодично се подемаше старата песен.
- Стоичков не може да бъде нареден дори сред 30-те най-добри български футболисти.
- Добре де, ама Кройф го е взел все пак.
- Да бе, ама Кройф не е видял други български футболисти.
- Че как да не е видял, нали е гледал ЦСКА два пъти?
- Да, ама не е видял "Славия", "Левски" и други отбори. Там да видиш какви играят... Види ли ги, ще забрави за Стоичков.
И много подобни и още по-големи идиотизми.
Разбира се, всичко беше въз основа на клубни пристрастия. Грехът на Стоичков бе този, че е играл в ЦСКА, а не в "Левски", т.нар. отбор на народа.
Лично за мен това бяха зачатъци на явлението, известно днес като тролене или хибридна война, т.е. заливане на пространството с умишлено манипулирана информация. Но пък "лайнометът" по Стоичков си беше направо цвете в сравнение с днешната "тежка машина". И макар да съм болен ЦСКАр и заклет фен на Стоичков, тези, дето си измисляха простотиите по негов адрес, са значително по-симпатични от днешната "артилерия".
А Кройф вероятно така не разбра, че само с едно привличане на един български футболист е раздухал минивойна между феновете на два отбора в България.
Моят принос към този синьо-червен конфликт е минимален. Просто по моя вина един мастит по онова време журналист обяви, че това, което е казал великият Кройф, "не е вярно".
Момчил Инджов (материалът е публикуван във Фейсбук)