Един забравен немски шампион
Петък, 13 Април 2012 21:48В последните седмици в интернет пространството една снимка събра усмивките и възхищението на хората и най-вече на футболните фенове. Една снимка, една хореография на феновете на немския ФК Магдебург, на която те показваха на своите любимци къде се намира вратата.
Кой обаче знае кои са ФК Магдебург?
В момента синьо-белите се състезават в Регионална лига Север в Германия или по-точно казано - в четвърта дивизия. Отборът се намира на незавидното 16-то място и е разтърсван от проблеми в последната година. Феновете от своя страна искат незабавни оставки на цялото ръководство, както и промени в поведението на терена на всички играчи. Искрицата надежда за привържениците беше евентуалното спечелване на Купата на Саксония-Анхалт, която дава право на спечелилия да играе за Купата на Германия. Разтърсвани от много проблеми синьо-белите се отдалечават все повече от славното си минало, минало на немски шампион, минало на едно славно име в историята на европейския футбол.
Магдебург има богата футболна история още от края на ХІХ век. Днешният клуб има много предшественици, но официално е основан на 22 декември 1965 година. Така започват и славните години на отбора от Източна Германия. За пръв път през 1968г. отборът играе на европейска сцена в турнира Интертото. Златните години идват през 70-те, когато Магдебург става три пъти шампион на Източна Германия.
Основна фигура за успехите е бившият национален треньор на ГДР Хайнц Крюгел, който успява да „произведе” за периода 1969-1974 година девет национални състезатели. Началото започва със спечелването на шампионската титла през 1972г., когато се поставят няколко рекорда: първо това е най-младият шампион в немското първенство до сега със средна възраст от 22,5 години, второ - успяват да спечелят всичките си тринадесет домакински срещи и трето - поставят абсолютен рекорд по посещаемост за тези години, като например срещата срещу Карл Цайс Йена се наблюдава от 58 000 зрители. През следващата година отборът от Харц бива елиминиран от Ювентус на осминафинал за КНК след две загуби с по 0:1, но думите на треньора Крюгел говорят недвусмислено: ”В следващите години ще изградим отбор, достоен за международната сцена”.
Несъмнено тези думи са били по-верни от всякога. След победи над директните си конкуренти за титлата и с още по-млад състав от шампионския през 1972г. Магдебург влиза с пълна сила в борбата за Купата на носителите на купи. След победи над НАК Бреда, Баник Острава, Берое Стара Загора (загуба на българския представител с 0:2 в Германия и героично 1:1 в България) и победа на полуфинала над Спортинг Лисабон, съдбата изправя синьо-белите срещу защитаващия трофея от 1973г. Милан. Финалът в Ротердам се играе само пред 5000 души - холандците не са заинтересовани от тази среща, а феновете от Източна Германия нямат право да пътуват до Холандия. Звездите на Милан срещу юношите от Магдебург. Повечето от синьо-белите футболисти са на по двадесет години, работят в местния завод за тежко машиностроене, тренират предимно вечер, карат колело и могат само да мечтаят за един нов трабант. Вярата и приятелството между всички в отбора обаче водят до отчетливо 2:0 и Магдебург става първият и единствен източногермански клуб, спечелил престижен европейски турнир.
Интересно е също, че Магдебург и Селтик Глазгоу са единствените носители на този трофей, които го печелят само и единствено с играчи от собствения си град. През сезон 1974/1975 синьо-белите печелят третата и последна титла. Отборът не успява да защити трофея за КНК, като бива елиминиран от Малмьо, а година по-късно достига до четвърт финал за Купата на УЕФА, където отново се среща с Ювентус и бива елиминиран от торинския отбор, който по-късно печели турнира. През следващия сезон Магдебург пак са доминиращ отбор в немското първенство, но не успяват да спечели титлата и стига само до сребърните медали.
Спадът във формата на немския гранд започва в началото на 80-те години. От неизменен лидер в предишното десетилетие сега Магдебург едвам успява да се добере до място, което да осигури участие на отбора в европейските турнири.
Синьо-белите са неизменни лидери и в турнира за Купата на ГДР. Между 1963-1983 година отборът е достигал седем пъти до финала и е спечелил всяка една от тези срещи и заедно с Динамо Дрезден е абсолютен рекордьор в този турнир. Спечелването на Купата през 1983 години отново напомни на Европа къде е Магдебург и дава възможност за ново участие в европейските клубни турнири. Седемдесет хиляди зрители изкупуват всички билети за срещата срещу Барселона. За жалост в тази среща феновете виждат, че любимият отбор вече не може да се мери с европейските футболни сили. За немците това е най-голямата загуба на европейска сцена - 1:5.
Златното поколение на 70-те години бива заменено от нови, млади момчета, които обаче нямат шампионските качества, които са нужни на отбора. През сезон 1987/1988 Магдебург достига до седмо място в класирането, което е най-лошото представяне от 1970г. След обединението на Източна и Западна Германия синьо-белите не могат да се мерят със западногерманските отбори и рулират във Втора или Трета Бундеслига.
През 2000г. отборът печели купата на Саксония-Анхалт и бива наречен от медиите „Страшилището”. Като четвъртодивизионният клуб побеждава Карлсруе, Кьолн и Байерн Мюнхен за Купата на Германия. Шалке обаче спира победния им ход. Така в поледните години клубът не може да открие себе си и да възвърне старата си слава.
Въпреки всички несгоди Магдебург остава един футболен град. Може трибуните да не са винаги пълни, но феновете са винаги верни на отбора - винаги изобретателни и колоритни те чакат „Страшилището” отново да се събуди и един ден Европа пак да потърси на картата къде се намира синьо-белият град Магдебург.
Виктория Танева, специално за FanFace.bg
Виктория Танева: За три неща не правя компромиси - семейство, приятели и ЦСКА!
Вторник, 17 Януари 2012 13:50„Не мога да си представя как би изглеждал животът на половин България без датата 5 май 1948г.”, казва още младата пловдивска фенка
Вики е част от колоритната агитка на ЦСКА, в която има и немалко женско присъствие. Мнозина са свикнали по футболните срещи да ходят предимно мъже, но тя не се притеснява. Виктория е на 23 години, но вече зад гърба си има немалко срещи на живо на любимия ЦСКА. Въпреки че Вики е от Пловдив, нейната голяма страст и любов не е нито Ботев, нито Локомотив, Спартак или Марица, а именно армейският тим. Госпожица Танева е дипломиран икономист, завършила е УНСС, а в момента продължава образованието си в Медицинския университет Пловдив.
Освен ЦСКА, другата голяма страст й е Борусия Дортмунд. Не случайно поддържа и свой собствен блог за жълто-черните - http://bvbbulgaria.blogspot.com
Противно на повечето футболни фенове, тя не се интересува само от най-великата игра. Широко скроен човек е и точно поради този факт, тя си харесва поезията, пише стихове, а също така се вълнува и от волейбол, но когато играят предимно мъже. Виктория Танева се съгласи да даде обширно интервю за Fanface.bg (част І), с което да стартира поредица от дами, даващи своето мнение.
Здрасти, Вики! Защо ЦСКА и защо футбол?
Може да звучи изтъркано, но ЦСКА е даденост. Човек не избира отбора си, отборът избира него. Истинската случка беше следната: когато бях дете, не обичах футбола, което е нормално за едно момиче. Обаче има един дребен детайл - типично за момиче си харесах футболист - Валентин Найденов. По това време той тъкмо заигра в ЦСКА и беше първопричината, да открия и да започна да харесвам ЦСКА. Бях има-няма осемгодишна. Един ден просто се събудих и стената ми беше облепена с плакати, годините бяха се претъркулили в обич към ЦСКА. Иначе до този момент не разбирах от футбол. Всъщност се учих на тази игра, да я разбирам покрай ЦСКА. Всичко това мога да нарека съдба.
Само Валентин Найденов ли има пръст в интереса ти към ЦСКА? Обикновено децата биват запленени по някаква идея заради бащи, дядовци и т.н.
Нито родители, нито приятели, са ми въздействали. Всъщност, даже съм родена в локомотивско семейство, живея в ботевски квартал, а на 500 метра от нас е стадионът на Спартак. Но, не можеш да обичаш на сила, само защото живееш тук или там, или защото така трябва. Обичта към отбора няма граници, тя не се определя от някакви предразсъдъци. Вальо Найденов беше основната причина и невероятната му игра срещу Атлетико Мадрид. Даже още си пазя статията от 1998 година.
Кой е първият ти мач на живо на ЦСКА?
Първият ми мач беше Ботев Пловдив - ЦСКА. Беше или 2000г., или 2001г. Но помня, че беше на 18-ти март. Татко ме заведе, а аз още дете, цялото треперещо от вълнение.
Колко мача имаш на живо на ЦСКА?
Не ги броя. Дори има мачове, за които не мога да се сетя, че съм присъствала. Помня само интересни, важни двубои. А по принцип това са или дербита, или евромачове.
И кой е най-паметният за теб мач, на който си била на живо, или който си гледала по телевизията?
Най-паметният може би е на 10 май 2008г. Играхме с Левски, а след мача беше и награждаването за шампионската титла. Беше голяма еуфория, невероятно шоу. Още си имам сувенир оттогава, а на един от шаловете ми все още не може да се изпере добре тревата, когато скочих на терена. А най-паметният, който съм гледала по телевизията със сигурност е мачът срещу Динамо Москва. Млада съм и за жалост не съм видяла много гръмки победи. Също така един от знаменитите двубои, който обаче съм слушала по радиото, беше мачът с Ливърпул на „Анфийлд”. Помня, че тогава "странно" нито една българска телевизия не го предаваше пряко.
Стана дума за най-паметния мач, на който си била. А коя е срещата, за която не искаш да се сещаш никога повече?
Със сигурност не искам да се сещам за мача с Тулуза. Друг мач, който съм преживяла тежко, беше с Галатасарай.
Мнозина ще си кажат, че жените не разбират от футбол. Кой е футболистът, на който се възхищаваш, който харесваш като стил на игра, поведение на терена, а не чисто физически?
Схващането, че жените не разбират от футбол, съществува, защото женският футбол не е толкова популярен спорт, особено в България. Доста от нас са гледали женски футбол и знаем на какво са способни жените. Така че, това е доста спорно твърдение. Аз познавам пък много мъже, които въобще не разбират от футбол. Реално нямам точно определен любимец. Не робувам на такова мислене. Харесвам техниката на Роналдо, Меси, дори Бербатов. Не за друго, а защото за мен са гениални.
Възхищение най-вече събуждат играчи, които са на пределна възраст, а все още играят с лекота
Такъв за мен е Дел Пиеро. Невероятен футболист, човек, а и мъж!
Имаш ли любим футболист, независимо дали е българин, или чужденец? И най-вече защо?
Александър Тунчев и Себастиан Кеел. Сашо е типичен капитан, невероятен футболист, борбен. Кеел също. Претърпял прекалено много контузии и въпреки това е на отлично ниво. В него най-вече ми харесва твърдия стил на игра.
Какво е твоето футболно обкръжение? С приятелки или с приятели ходиш по-често на мачове? Всъщност, имаш ли приятели от Левски? Задавам този въпрос, защото голяма част от по-крайните фенове твърдят, че нямат такива от другия лагер, но май не е съмсем така...
По-голямата част от хората, с които ходя по мачове са мъже. Има и няколко момичета, с които се разбирам перфектно и са ми едни от най-близките приятелки. Като цяло футболните ми приятели са ми едни от най-приближените хора, на които мога да имам пълно доверие, както и те на мен. Това аз си го обяснявам с факта, че
ултрасът знае как да обича, знае какво е чест, вяра, приятелство
противно на мнението, че по стадионите има само пияници и наркомани. Нямам приятели от Левски. Това наистина е сериозно.
Мнозина си мислят, че щом едно момиче или жена посещава футболни срещи, то не може да е истинска дама. Причината - че футболът е спорт предимно за мъжете, а една жена, която се вълнува от тази игра, е мъжкарана. Би ли оборила такова твърдение?
Обичам високи токчета, гримове, рокли, прически, всъщност даже съм много ранима душа. Но на стадиона съм просто фен, като всички останали. Ако схващането е, че момичетата гледат фигурно пързаляне и гимнастика... Е, аз и тях гледам, но предпочитам футбола. Всички ние на стадиона сме фенове, извън него има лекари, професори, банкери.
Има ли разлика за теб между футболен фен, ултрас или привърженик? Всеобщото мнение е, че щом е един от гореспомената група, то значи е втора ръка човек. Хората не гледат с добро око на тези, които ходят по мачове и имат една страст - футбола.
До известна степен може да се каже, че има ралика. Рядко мисля за това. Не ме интересува как ни наричат. Относно втората част от въпроса - в човешката природа е заложено да се отрича всичко, което не е опитал, видял или преживял индивидът. Лепват се етикети, а не знаеш какъв човек седи срещу теб. Това може да е дори лекарят, който утре ще спаси живота ти. Сред нас има хора висшисти, инженери, лекари, учители, но това няма значение за обществеността.
Жените футболни фенки по-лесно или по-трудно намират своята мъжка половинка в живота? При теб как стоят нещата, тъй като много от силния пол ще прочетат това интервю.
Това е една доста деликатна и сложна тема. Затова няма точен отговор. Нещата или се случват, или не. Човекът е сложен, когато става дума за любов.
Къде ти е по-готино да си на мач - на "Армията", в провинцията, т.е. гостуване в рамките на България, или в чужбина?
На „Армията” си е най-хубаво. Особено, когато заседнеш рано-рано преди мача. Всичко се превръща в едно червено море. Човек се чувства различно, а и самото място носи доста приятен заряд.
Какво е за теб идеята ЦСКА?
Всичко! За три неща не правя компромиси -
семейство, приятели и ЦСКА! Ставам, дишам, лягам с ЦСКА
Не говорим просто за футбол, а за волейбол, хокей, шах, бокс, невероятни успехи, победи, спортисти, фенове, обединени в едно. Не мога да си представя как би изглеждал животът на половин България без датата 5 май 1948г.
Левски ли е най-големият съперник на ЦСКА лично за теб?
Бих казала - да. Каквото и да говорим, двата отбора имат нужда един от друг. Левски, ЦСКА, както Ботев и Локомотив, винаги ще ги има и тяхното съперничество е основно за футбола в България. Не може да се отрече, когато друг отбор постигне нещо значително, но страстите се въртят между тези четири отбора.
Мнението ти за случилото се в Солун с агитката на ЦСКА, която пътуваше, за да подкрепи волейболния тим.
Гърците за мен са си страхлив, мързелив, двуличен народ и не се съмнявам, че са способни на това. Не е нормално в две съседни държави, членки на ЕС да се случват такива безобразия. В този случай трябва да има активна и адекватна намеса на правителството ни, но досега засъжаление такава няма. Жалко е, когато държавата не се грижи за собствените си граждани. Тук отново се връщаме на мнението на масата, че "футболният фен е втора ръка".
Ако трябва да поставиш оценка по шестобалната, как оценяваш представянето на публиката на ЦСКА като цяло - изобретателност, хореографии, песни... По този показател кой е най-големият конкурент на червената агитка?
Оценки не бих поставяла, но смело бих заявила, че в София нямаме конкуренция. Виждала съм интересни неща от феновете на Ботев и Локомотив, които наистина заслужават внимание. По отношение на публиката на ЦСКА има още какво да се желае. Важно е всеки да допринесе за по-доброто представяне на агитката като такава. Всичко е в сърцата, душите и умовете ни.
В агитката на ЦСКА има няколко фенклуба, съставени само от жени. Ти членуваш ли в някоя подобна организация и мислиш ли, че за да има здрава агитка един отбор, то той трябва да е обединен от фенклуб?
Не, не членувам в подобни фракции и фенклубове. Няма нищо лошо да съществуват подобен вид организации на феновете. Все пак едно такова сдружение в повечето случаи е добре организирано, а по този начин се премахва и елементът на хаос в една публика. Не мисля обаче, че трябва да има прекалено голям брои фенклубове.
Каква е ролята на набиращите все повече скорост фенски организации, групировки и фенклубове? Тук вече не става дума само за твоя любим ЦСКА, а за всички като цяло.
Имат движеща и основна роля. Мога да дам пример с любимия ми немски отбор Борусия Дортмунд. От много години посещаемостта на стадиона е висока, но с появата на подобни организации от "Zuschauer", или зрители, те се превърнаха в ултраси. За една хореография е нужно много време, идеи, средства и всичко това в Дортмунд, например, се прави от подобни организации. Мисля, че съществуването им може само да води до израстване на една публика като цяло.
Когато отборът печели, всички са зад него и са му фенове, ходят на мачовете и т.н. Но, когато стане трудна ситуацията - загуби, проблеми и редица такива неща, мнозина започват да псуват и не стъпват на стадиона, докато победите не потекат отново. Ти като какъв тип фен се определяш?
Тези, които описа, не бих определила като фенове. Не разбирам такива хора. За мен обяснението е, че нямат пламъка в сърцето си. Това е типично българска черта, не се сещам за други подобни случаи в други държави.
Бих се определила като армейка
не мисля, че има друго определение.
Ти си от представителите на нежния пол, но не може да не ти правят впечатление хулиганските прояви по стадионите, а и извън тях. Какво е твоето мнение?
Хулиганските прояви в повечето случаи са израз на обществено, футболно недоволство. Масови сбивания като в Италия и Сърбия например не съм виждала, но нямам положително мнение. Не разбирам смисъла да нараняваш друго човешко същество и да изпитваш удоволствие от това.
Как си обясняваш факта, че голям клуб като ЦСКА няма свой официоз – списание или вестник? На няколко пъти се правиха опити в тази насока, но без успех. Продължава все още да няма и да не се печатат хубави брошури (програмки), които се издават преди всеки мач, а това е нещо нормално отвъд Калотина.
Пари, пари и пак пари. Или по-скоро липсата на такива. В повечето случай всичко това на запад се спонсорира от футболния клуб. Ние дори нямаме свестен фен-шоп, камо ли списание или вестник. Проблемът не е в това какво се предлага на пазара с емблемата на ЦСКА и какво не се предлага. Проблемът идва от много по-високо. Да си представим една пирамидална структура: правителството не отделя достатъчно средства и внимание за спорта, няма контрол, няма бази, следователно няма реални инвеститори с реални средства за футболните отбори. Идват едни, други си отиват. Не се инвестира в клуба, в детско-юношески футбол, няма нормална екипировка, няма нормален фен-шоп, няма списание. То почти няма и стадион в България, където да има и нормална тоалетна дори. Смешно е да искаме списания и вестници, когато бъдещите звезди на ЦСКА играят на сгурия.
Накъде върви българската фенкултура? Къде поставяш нашите агитки, съпоставени с тези от съседните нам държави, както и с тези на отбори от големите европейски първенства?
Като темперамент, идеи и желание не им отстъпваме, в много от случаите дори ги превъзхождаме. Но за жалост пак въпросът се свежда до материалното. Надявам се, че върви нагоре. Искрено се надявам хората да се завърнат по стадионите, много млади да се запалят по това.
Най-важното е, че имаме лъвски сърца
и мисля, че ще вървим само напред и нагоре.
Какво мислиш за политиката на стадиона, за протестите след случая в Катуница и дали одобряваш самите протести на трибуните, и организирането на агитките за изразяване на гражданска позиция? Ти специално би ли се включила в такива акции?
Норамално е футболните фенове да изразяват мнението си за обществените събития. Видяхме, че това може да се случи и извън стадионите. Няма по-голяма обединителна сила от името на България. Децата на нашата родина са най-ценното и щом държавата не може да ги опази или да накаже виновните, това трябва да направи обществото - няма значение цветът, отборът.
ОЧАКВАЙТЕ В ПЕТЪК ВТОРАТА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО С ВИКТОРИЯ ТАНЕВА!
Виктория Танева: Искам силен ЦСКА, изграден от юноши!
Петък, 20 Януари 2012 09:49"Пазя неща, който някой ден ще показвам на децата си да знаят, че ЦСКА го е имало и винаги ще го има", споделя развълнувано пловдивчанката
Вики е част от колоритната агитка на ЦСКА, в която има и немалко женско присъствие. Мнозина са свикнали по футболните срещи да ходят предимно мъже, но тя не се притеснява. Виктория е на 23 години, но вече зад гърба си има немалко срещи на живо на любимия ЦСКА. Въпреки че Вики е от Пловдив, нейната голяма страст и любов не е нито Ботев, нито Локомотив, Спартак или Марица, а именно армейският тим. Госпожица Танева е дипломиран икономист, завършила е УНСС, а в момента продължава образованието си в Медицинския университет Пловдив.
Освен ЦСКА, другата голяма страст й е Борусия Дортмунд. Не случайно поддържа и свой собствен блог за жълто-черните - http://bvbbulgaria.blogspot.com
Противно на повечето футболни фенове, тя не се интересува само от най-великата игра. Широко скроен човек е и точно поради този факт, тя си харесва поезията, пише стихове, а също така се вълнува и от волейбол, но когато играят предимно мъже. Виктория Танева се съгласи да даде обширно интервю за Fanface.bg (част ІІ), с което да стартира поредица от дами, даващи своето мнение.
Как ти се струва ЦСКА в момента - управлението на "Титан", селекцията и тоталната разпродажба в момента? Започва да назрява мнението, че червените абдикират от титлата...
ЦСКА започна да абдикира още с уволнението на Радуканов. Не мисля, че трябва да се изненадваме от трансферите на Спас Делев и Зику. По-изненадани трябва да сме от допинг скандала. Надявам се да греша. Оптимист съм по природа и до последно ще се надявам на титла. Относно селекцията не мога да кажа нищо все още -
всичко в момента около ЦСКА е в мъгла
За „Титан” не искам да казвам нищо, всичко се вижда - Панчарево, „Армията”, ДЮШ и подкупите там и т.н., и т.н. Недопустимо е да оставяш институции да се подиграват с лицето на българския футбол.
Какви са очакванията ти за предстоящия полусезон и неговия завършек?
Очакванията са ми първо да бием Левски. Мисля, че при една сполучлива селекция може да постигнем добри резултати, титла или купа. За жалост обаче не виждам такива признаци. Искрено си пожелавам титла. Но това зависи от момчетата на терена. А каквото е нужно от нас, феновете, ще го направим.
Как би искала да изглежда ЦСКА? Как си представяш клуба след година-две, пет или десет?
ЦСКА, изграден предимно от юноши. Силен, непобедим, играещ в Шампионска лига. С перфектна база. Без корупция в ДЮШ. Обичан от милиони!
Би ли се снимала за еротичен календар на ЦСКА? Или пък такъв с благотворителна цел.
И в двата случая не бих. Не ме влече такава идея. А ако става дума за благотворителност - бих взела всякакво участие, но не и подобно. Виж с удоволствие бих си купила мъжки еротичен календар!
Какво би направила в името на ЦСКА?
Банално е. Просто, защото си мисля, че всичко правя за ЦСКА.
Ако имаше възможност да работиш в любимия ЦСКА, на каква длъжност се виждаш?
На каквато и длъжност да работя в ЦСКА със сигурност щях да си върша работата с огромно желание и много любов. В такъв момент ще знам, че допринасям за благото на любимия отбор, а това е най-важното.
Лека-полека отиваме и към останалите ти страсти, освен ЦСКА. Фенка си и на Борусия Дортмунд. Защо си избра точно този отбор в чужбина, тъй като нито са армейски клуб, нито са червени, с две думи - нямат много допирни точки с ЦСКА?
Заради духа, силата, борбеността и най-вече заради феновете. Немислимо е в локомотивско семейство, като моето, някой да има симпатии към жълто-черен клуб, но... Не мога да обясня защо. Нещо винаги ми е трепвало, когато става дума за ЦСКА, така ми трепва и за Дортмунд.
Борусия Дортмунд е като феникс - падения, възходи
а и винаги носят духа на немския шампион и гордостта на Рур!
Имаш блог за Борусия Дортмунд, който сама поддържаш (http://bvbbulgaria.blogspot.com/). Ти си студентка, имаш и други ангажименти, как успяваш да съчетаваш нещата?
Има още много какво да се желае от блога. Направила съм го най-вече за собствено удоволствие. От друга страна до България стигат оскъдни новини от немския шампионат и то ограничени до Байерн Мюнхен. Мисля, че това е един хубав и приятен начин за мен да пренеса част от духа на Борусия в България. Нещата се съчетават, когато човек има желание. Всичко, което правя, го правя, защото ми харесва, така че или ще върша някаква работа, или няма въобще да се захващам с нея.
Като стана дума за Борусия Дортмунд, как се отнасяш към Шалке?
Презрително! Забелязала съм, че всички сини отбори не струват. Имам една любима дортмундска фраза:
"Ако гъзовете можеха да летят, Гелзенкирхен щеше да е летище!"
Някога ходила ли си на мач на живо на Борусия Дортмунд и по-специално на невероятния според мнозина "Сигнал Идуна Парк"?
За съжаление все още не съм. Но винаги има време за това, а и сама не бих отишла. Със сигурност бих се притенисла от 80 000 човека около себе си.
Само с пристрастията ти към Борусия Дортмунд зад граница ли се изчерпва интереса ти към световния и европейски футбол?
Аз харесвам световния и европейския футбол, дори и азиатския. Интерес имам към футбола като цяло. Борусия просто е единственият чуждестранен отбор, за който милея, обичам и заради който съм плакала или радвала.
Ходила ли си на мачове в чужбина?
Не съм. Европейските мачове се играят през седмицата, а досега не съм имала работодател, който да ми позволи да почивам повече от ден през седмицата. Просто е невъзможно.
Спортът като цяло май ти е приоритет, така ли е? Тренирала ли си нещо преди това?
Когато бях студентка в УНСС година и половина тренирах футбол. Но иначе не съм. Като малка бях дете на изкуството - пеене, флейта, китара, рисуване, стихове, а не на спорта.
Като си тренирала футбол в УНСС на какъв пост си играла и къде се чувстваш най-добре на футболния терен?
Когато тренирах играех на различни постове, но най-добре се чувствах по дясното крило. Тъй като играехме в зала и бяхме по-малко хора, съм играла и като бек, и като крило. Обичам динамиката, изненадата и предпочитам да създам голово положение, отколкото да бележа. Била съм само веднъж на врата, бях трагична. Да си вратар не е за всеки.
Каква е твоята футболна философия за играта?
Това напълно зависи от играчите в самия отбор. Имаше години, когато се възхищавах на Реал Мадрид, други години на Ливърпул, дори на Вердер Бремен, когато през 2009г. спечелиха купата на Германия. Един от отборите, който ми допадаше, беше Олимпик Лион. Играеха с лекота и стил. Но имаха Жуниньо Пернамбукано, а той наистина ги носеше на гърба си. Като цяло харесвам немския футбол и бразилския, когато имам възможност да го гледам.
А от къде любовта към волейбола?
Волейбол започнах да гледам покрай националния ни отбор. Самият спорт е интересен, доста интелигентен дори. Има елемент на изненада въпреки че е спорт, играещ се в залата, има своя заряд.
Имаш ли някаква колекционерска страст? Събираш ли фланелки, шалове, календари, снимки и т.н. - нещо, което е нормално за футболните фенове?
Колекционирам някои неща. Имам шалове, но предимно си падам по тип "зебри", но рядко има такива с добро качество на пазара. Имам няколко фланелки, шапки, знамена, флагчета, чаши... Навремето дори имаше и кибрити, още си ги пазя. Едни от най-ценните ми неща в колекцията са ми първият ми шал и един пепелник с емблемата на ЦСКА "Септемврийско знаме". Наскоро започнах да си събирам и разни неща на Борусия Дортмунд. Първото, с което се сдобих, беше шампионската фланелка от 1997 година, когато Борусия взе КЕШ. Плакати имам невероятно много! Пазя си всички списания и вестници, които са се издавали през годините. Най-ценното от тях ми е, както споменах преди това, статия от 1998 година от мача с Атлетико.
14-годишен, пожълтял вестник, който някой ден ще показвам на децата си да знаят, че ЦСКА го е имало и винаги ще го има!
И малко за мокрите сънища. Кои са за предпочитане - футболистите или волейболистите? И защо?
Волейболистите в повечето случаи. Високи, снажни мъже, които наистина ти пълнят душата.
Вълнуваш се от поезия, харесваш стихове, дари самата ти пишеш стихове... Колко хора знаят за това твое увлечение?
Нямам представа. Малко знаят вероятно за това мое хоби. Някой ден ще издам стихосбирка и тогава ще има доста изненадани физиономии. Даже
първите ми стихове са на тема "ЦСКА"
Сега обаче пиша само за любов и подобни болежки.
Любимо стихотворение, поет, писател...
Много са, ужасно много... Сергей Есенин, Евтим Евтимов, Лилиев, Дамянов. Любимо стихотворение не мога да кажа, но имам любим роман - невероятният "Тютюн" на още по-невероятния Димитър Димов.
Ширещото се мнение е, че голяма част от журналистите насаждат омраза сред феновете. Най-често визираните имена са на Георги Атанасов, Жаклин Михайлов, Кольо Колелото, Ефрем Димитров... Сашо Диков пък е считан за луд, тъй като е мнителен и постоянно съзира някакви уговорки. Какво е мнението ти за четвъртата власт у нас?
Преди години исках да стана журналист, но завърших в последствие икономика. В България за жалост в много от случаите липсва обективна журналистика, не само в спорта. Няма нищо лошо да си журналист и привърженик да определен отбор, но има имена, които живеят, за да мразят вечния съперник, което е смешно. Някои от тези имена доста трудно мога дори да окачествя като журналисти. Бих ги нарекла "драскачи". А относно Сашо Диков мога да изпитвам само уважение към него. Може да е мнителен, странен, понякога да не съм била съгласна с него за нещо, но е човек, който според мен си върши работата. Все пак Сашо Диков е навсякъде, където се случва нещо!
Букмейкърите са основната движеща сила не само в спорта. Обичаш ли хазарта и залагаш ли на футболни срещи? Какво е мнението ти за черното тото, "хванатите" играчи, уговорените мачове и т.н.?
Не обичам хазарта, защото винаги печеля! Не залагам, не ме влече и не ме интересува. Само веднъж играх покер с приятели и победих. Стига ми толкова! Уговорени мачове за жалост има по целия свят. Естествената красота на играта се загуби сред материалната му част. Мисля, че трябва да има закони и тежки санкции. А от друга страна не съм чула за "хванат" играч в България. Това е нещо като обществена тайна.
По какъв начин релаксираш най-добре? Футболен мач на живо, среща с приятели, музика, дискотеки, барове... Повечето играчи у нас са си извоювали славата на нощни птици. Одобряваш ли тяхното поведение и това, че постоянно са по страниците на вестниците повече с техните запои, отколкото с подвизите си на терена?
Релаксирам само, когато се наспя добре. А относно футболистите - нямам нищо против да се забавляват, те са млади и това е нормално. Не ме интересува какво правят извън терена, но когато това им вреди, съм на друго мнение. Не бива да позволяват личният им живот да опропасти бъдещето им като футболисти. Нека се забавляват, но на терена да показват най-доброто.
ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО С ВИКТОРИЯ ТАНЕВА, МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!
ВИДЕО: Златният дубъл на Борусия Дортмунд подлуди Германия
Понеделник, 14 Май 2012 20:19Когато Дортмунд не спи с дни, когато Дортмунд празнува с дни. Когато хората са по дърветата, по тераси, по светофари. Когато се лее бира с тонове и когато всички носят хартиени корони на главите си, значи, че Дортмунд е шампион. Стотици хиляди излязоха вчера по улиците на Дортмунд, за да посрещнат шампиона и носителя на Купата на Германия - Борусия. От толкова успехи феновете и футболистите нямаха време да спят.
След победата на финала за Купата, изгледана от близо 14 милиона зрители според данни на ZDF, футболистите празнуваха до 6 сутринта. Поспаха няколко часа, а след това се качиха на полет до Дортмунд с номер 1909. На самолета беше залепено жълто-черно сърце, а футболистите бяха посрещнати като герои от война от близо 1000 човека.
Първата задача на играчите беше да се впишат в Златната книга на Дортмунд, а кметът Улрих Зиирау ги определи като златното поколение в историята на дортмундския спорт. Оттук и шампионската обиколка на града започна. До 17 часа данните за два от основните площади са: 10 000 фена на Борзигплац и 12 000 на Фрийденсплац и още десетки хиляди по улиците, по които щеше да премине откритият МАН, където футболистите щяха да покажат не само Купата, но и Салатиерата.
Въпреки забраните за качване по дърветата, по-изобретателните бяха вече се качили и бяха заели най-добрите места, от където да направят снимки и да видят купите. Хиляди плакати, на които пишеше "Благодаря, момчета!", хиляди знамена, хора от различни националности и градове, обединени и мислещи само за едно - за Борусия.
Автобусът с футболистите се движеше бавно, хората хвърляха шалове и фланелки, други - качили се по дърветата успяха да докоснат и Купата, а феновете се шегуваха, че дори Байерн не са били толкова близо до нея. Улиците се огласяваха от песни, а всички избухнаха от песента "В дни като тези": "Чакам от седмици този ден, и танцувам от щастие... по същото време, на същото място, както последния път... в дни като тези си пожелаваме безкрайност..."
Момчетата на Юрген Клоп се качиха и върху автобуса, за да усетят тази безкрайна радост, снимаха почти постоянно жълтото море пред тях. И така с часове. Борзигплац беше задимен от жълти и черни факли. Нетипично за немците се чуха и няколко бомбички. Изобретателността на феновете нямаше край - огромни плюшени мечки с фланелки на Борусия, плюшени котки с жълто-черни шалове.
Почти до полунощ откритият МАН не можеше да стигне крайната си точка. Често не се движеше с по 10-20 минути. Въпреки конната полиция, стюардите и няколкото полицейски коли, които проправяха път през феновете, беше трудно придвижването. Специален хеликоптер прелиташе над централните улици и заснемаше всяко едно място, по което преминаваше автобусът. По данни на Общината и на медиите между 200 000 - 250 000 човека са излязли по улиците през деня.
Няколко минути след полунощ шампионската обиколка приключи. Феновете не се разотиваха толкова бързо. Оставили след себе си хиляди кутии от бира, те щяха да продължат двудневното си безсънно празненство.За такива дни живеят хората тук. В този ден млади, стари, богати и бедни бяха рамо до рамо, прегръщаха се, снимаха се, плачеха заедно. В такива дни няма значение какъв си, колко различен си, защото силата, обединяваща тези хиляди, е много по-голяма от всяко друго социално разделение. Това е силата на футбола. Има ли друга по-обединяваща сила?
Виктория Танева (bvbbulgaria.blogspot.com), специално за FanFace.bg
Някой иска да заличи най-голямата правостояща трибуна в Европа! Защо?
Четвъртък, 05 Юли 2012 10:53Вътрешният министър на Германия Ханс-Петер Фрийдрих изяви мнението си относно правостоящите места по немските стадиони. Той заяви, че по европейските стадиони в другите държави правостоящи места няма и така би трябвало да е и в Германия.
В последните седмици се изложи теза от правителството и немската футболна асоциация, че правостоящите места са опасни и събуждат насилствено поведение в привържениците. С опитите да се превърнат феновете от футболни в оперни в Дортмунд се изправят пред огромен проблем.
Ако правостоящите места по стадионите биват забранени, най-голямата трибуна в Европа от близо 24 000 места ще претърпи драстични промени и ще изчезне. За всички е ясно, че настроенито на Вестфаленщадион идва точно оттам. Сърцето, което поддържа този стадион жив, се намира там. А феновете са твърдо против подобни промени. И не само в Дортмунд. Точно тези места са отправна точка за развитието на фен културата.
Това е и един от опитите за борба на полицията и футболната асоцияция с пиротехниката и хулиганите по стадионите. Една от основните теми в дискусията беше и срещата между Фортуна Дюселдорф и Херта Берлин, когато преди края на срещата феновете щурмуваха игрището. Ханс-Петер Фрийдрих заяви, че всички 56 клуба от Първа, Втора и Трета Бунеслига трябва да приемат единни мерки относно сигурността по стадионите и докато едни клубове ги спазват, други си затварят очите. Ръководителят на немската полиция също изрази мнение по темата.
Според него не само трябва да бъдат забранени правостоящите места, но трябва да има по-високи огради и по-строг контрол при влизане на стадиона. Президентът на Лигата, както и президент на Борусия Дортмунд Райнхард Раубал се изказа отрицателно върху тези предложения и заяви, че забраната за правостоящи няма да намали хулиганските прояви по стадионите.
Дали идва краят на Жълтата стена? Дали трябва феновете да се превърнат в камерна публика? Ще спре ли да бие сърцето в Южната трибуна? Не може да се промени манталитета на един фен според мястото му на стадиона, но с такава забрана може да се промени коренно неповторимата атмосфера на 24 000-те хиляди, изпълващи до краен предел трибуната на юг.
Виктория Танева, bvbbulgaria.blogspot.com
Дербито на Пловдив - лудостта на един град
Четвъртък, 01 Ноември 2012 16:22Без този мач нищо не е същото, това е битка не само на терена. Това са 90-те минути, които карат времето да спре
Пловдив обича футбола. Пловдив живее за съботите. Независимо дали отборите са в „А” или „Б” група. Тук футболът е неизменен спътник на всеки. Поколения наред живеят с този спорт. Това е страст, любов и болка… Това е копнежът и магията на препълнените трибуни на „9-ти септември”, на стадиона край Бирената фабрика или онзи в парк “Лаута”.
Сега на нас, пловдивчани, ни останаха само Локомотив и Ботев. Но по-старите любители на футбола помнят препълнените трибуни на „Тодор Диев” и разбира се - стадионът край Захарна фабрика.
Още от влизането на Ботев в „А” група този сезон Пловдив пак заживя за своето дерби. Мачът, който Под тепетата се определя като Дербито на България. Ето че броени дни останаха до заветния миг, в който касите на “Лаута” ще бъдат отворени, а билетите ще бъдат изкупени за отрицателно време, защото този сблъсък липсваше на града. Без него нищо не е същото. Това е Мачът, който кара градът да спре своя ритъм на живот за 90 минути…
Емоциите са нажежени до червено. Заканите от двете страни се сипят една след друга. Дори се заговори, че привърженици на Ботев ще купуват билети и за сектор Спортклуб, иначе казано- за „В” сектор на стадиона. От черно-белите пък им се заканват, че ще „прелитат” през оградите, ако има привърженик на Ботев сред тях. Приготовленията за срещата са започнали отдавна и може да очакваме невероятна хореография и от двете агитки, които може да определим и като най-колоритните в България. Безспорно това са и едни от най-изобретателните фенове - както за хореографии, така и за случки извън стадиона. Няма среща между двата отбора, преди и след която да няма засади, бой, камъни. Точно като за дерби... Балканско, италианско, аржентинско…. Наречете го както искате.
В деня на мача се усеща една приятна тръпка. Смес от нетърпение, напрежение, любов към отбора и омраза към другия. Едните със сигурност ще пристигнат организирано. С фамозно шествие. Нищо, че двата стадиона се намират на няколкостотин метра един от друг. Ще има и бой. Атаки. Въпреки засиленото полицейско присъствие. Гонитби из тесните пловдивски улици, бомби, камъни, но всичко това извън рамките на стадиона. Това е част от дербито.
Въпреки иначе враждебно-празничната обстановка на истинският празник ще е на трибуните. Доказано е през годините. Феерия от цветове, картони, знамена, факли, димки. Докато в единия сектор издигат огромен черно-бял транспарант, а до него трибагреника, в другия са подготвили изненада – прелитащ над стадиона делтапланер, на който е закачен жълто-черен транспарант. Докато едните вдигат черно-червени-бели картони, другите вдигат жълто-черни такива. И докато от знамената в жълто-черно се откроява Христо Ботев, то феновете на Локомотив обичат на своите хореографии да изобразяват родния и неповторим Пловдив, който им е дал най-ценното, което имат, а именно – отбора на Зума, Еду, Гочо Василев, Бащата...
И до ден днешен се помнят огромните знамена, на които са изобразени Стария град в Пловдив, църквата „Св. Петка” и др. Небезизвестно е и черно-бялото трабантче, което правеше по няколко обиколки на пистата, а от него се вееше голямо знаме на смърфовете. На пистата пък подскача един черно-бял смърф, който се снима с децата- тези, които след години ще заемат местата на своите дядовци и бащи.
Зарядът по трибуните често се прехвърля и на играчите. За това говори и последното дерби, когато след неговия край футболистът на Локо Дани Кики, облечен с потник „Лаута Арми”, отиде до агитката на черно-белите, взе едно от знамената и се запъти към центъра, за да го забие в сърцето на жълто-черния стадион. От трибуните пък изскочи фен на Ботев, който атакува Кики и го повали на земята. Меле. Страсти. Заформи се гладиаторска сцена. Ултрасът бе нокаутиран от Кирил Акалски, който с изящен шпагат го свали на тревата, като до преди това вратарят си разменяше шутове с Лилчо Арсов.
Дерби - в истинския смисъл на думата! А това бе вторият път, когато футболист на Локомотив забива черно-бялото знаме на стадион „Христо Ботев”. Десетина години преди Кики същото стори и Васил Камбуров. Обидата е жестока и едва ли бултрасите ще простят. Очакваме техния отговор.
Но това е дербито на Пловдив. Никой не може да обясни любовта на местните фенове към отборите си, никой не може да каже защо те имат по-висока посещаемост от другите отбори. Дали от любов, дали от омраза, дали защото Пловдив е спортен град. Но тази любов ще ни накара за пореден път да застанем с притаен дъх пред телевизорите или на стадиона, а шоуто по трибуните отново да повдигне въпроса кое дерби е по-голямо - пловдивското или софийското. Футболът е лудост. Но в Пловдив е начин на живот - лудостта на един град!
Виктория Танева (материалът е публикуван в Sportline.bg)
Историята на едно дете, което разплака Германия
Четвъртък, 15 Ноември 2012 12:46Как футболът и църквата се обединиха в името на Йенс Паскал
Смъртта на дете е най-страшното, което може да се случи в едно семейство. А по-страшно от това е да не можеш да изпълниш последното желание на детето. Историята на девет годишния Йенс Паскал взриви цяла Германия в последните дни. Малкото дете дълги години има мозъчен тумор и по-рано тази година напуска този свят. От много малък той обича Борусия Дортмунд. Въпреки че е само на девет разбира и осъзнава болестта си.
Историята остава безизвестна няколко месеца, когато в местен вестник се публикува малък материал за това семейство, който за часове вдига феновете на футбола на крака. Пред вестника майката на момчето разказва, че той не веднъж я е молил, когато напусне този свят, на надгробния му камък да седи емблемата на отбора от Дортмунд. Когато през май месец момчето почива, родителите поръчват такъв надгробен камък, като преди това са поискали разрешение от клуба.
Готови да изпълнят последното желание на сина си родителите получават отказ от църквата за подобен надгробен камък и заявяват, че подобно нещо противоречи на католическите норми. Този отказ носи още по-голяма болка на родителите. Така преди няколко седмици се публикува и въпросният материал в местния вестник. За часове групата в подкрепа на родителите във Facebook събира над 150 000 участника- хора от цяла Германия, фенове на всички отбори в немското първенство. За няколко дни всички немски медии разказват тъжната история. Играчите на Борусия също вземат участие в опитите да бъде разубедена църквата и тя да даде разрешение да бъде поставен надгробният камък.
Говорителят на католическата църква Михаел Бодин казва, че досега никога не са получавали толкова много писма по електронната поща, чието съдържание минава от молби и съвети към заплахи и обиди. Той споделя, че футболът седи в центъра на дискусията и че отказът е направен, защото "вярата и футболът нямат нищо общо". Дали така мислят футболните привърженици...
Въпреки всичко църквата каза "Да" и разреши на семейството да положи надгробната плоча не без помощта на феновете, социалните мрежи и медиите. Неведнъж родителите обясняват, че това не бива да се приема като реклама на клуба от страна както на обществото така и на църквата.
Скоро в Германия едва ли е имало толкова голяма обединителна сила, свързана с футбола. Ще се запитате защо реших да напиша за тази история.
Ще кажете, че смъртта на едно дете е твърде тежка история. Така е. Дълго време не исках да пиша за това. Но това, което се случи в Германия, това силно обединение на всички, кара хората да се просълзят. Смъртта е част от живота, осъзната от едно малко дете, което иска смисълът на неговия кратък земен живот да се превърне в смисъл и на небесния му живот. Колко много може да научим от децата ние, възрастните!
Виктория Танева, bvbbulgaria.blogspot.de
В Дрезден живеят хулиганите
Четвъртък, 24 Януари 2013 08:30Дрезден. Град, известен с бароковия стил на сградите си, културно средище в Източна Германия. Град, който неведнъж се е издигал от прахта- веднъж по време на Втората световна война, когато 60% от града бива унищожен от бомбардировки, и втори път през 1950г., когато местният тим бива разформирован и три години по-късно се създава и днешният познат на футболната общественост Динамо Дрезден. Историята на тази случка е доста дълга и сложна, но не тя е цел на нашия разказ. Ще обърнем поглед към хората по трибуните. В днешно време всеки футболен фен познава от части фанатичната подкрепа на дрезденските фенове.
Хулигани? Не, не са хулигани, това просто е манталитет, които те показват още преди 63 години. Повратната точка е финалният и решаващ мач за Оберлигата срещу Хорх Цвикау, когато дрезденци губят с 1:5. Феновете, недоволни и със силни съмнение за уговорен мач, нахлуват на терена, като нападат футболистите на Цвикау. Няколко дни по-късно се взема решение за разформироването на отбора. Три години по-късно любимият клуб обаче се възражда. Със сигурност най-обичаният отбор в Източна Германия и до днес със своите 8 шампионски титли и 7 пъти носител на Купата на ГДР - последната надежда на източногерманския футбол.
Най-посещавани са срещите срещу Ханза Рощок, Ерцгебирге Ауе с 30 000 изкупени билети. Феновете от Дрезден поддържат приятелски отношения с Цвикау и ФК Сараево, а най-големите им дразнители са Локомотиве Лайпциг, Магдебург, Ерцгебирге Ауе. Интересно е също, че феновете тук са твърдо против талисман на отбора, защото, както те самите казват, „той създава фалшиво настроение на стадиона”. Талисманът на отбора е имал само един работен ден, а самият той е бил калинка.
Когато феновете тук са недоволни,
те не протестират, а рушат
Погроми и безредици както в Дрезден, така и в градовете, където са гости. В следващите редове ще ви запознаем с едни от най-интересните им случки.
История 1: Март 1991 година. „Отмъщението за Белград”
Динамо е последният шампион на Източна Германия и ще играе срещу Цървена Звезда за КЕШ. В първата среща в Белград немците губят с 0:3. Още докато феновете пътуват обратно с автобусите за Германия, те кроят планове за реванша и една-единствена дума е в главите им „отмъщение за Белград”! Няколко дни по-късно на реванша дъжд от откъртен бетон започва да пада върху игрището на „Рудолф Харбих Щадион”. Осветлението на стадиона тогава бива насочено към феновете с цел да спрат „протеста си”. Присъствалите на срещата разказват, че даже са усещали топлината от прожекторите върху себе си.
История 2: Декември 2011 „Леденостуденото дерби” Динамо – Ерцгебирге
Стадионът в Дрезден е препълнен. Тонове бира, шокиращи хореографии, огромна доза антипатия - типично за едно дерби. Всичко върви по вода, буквално. Домакините водят и настроението е мирно, докато Ауе не обръща резултата, а след това със сигурност знаем какво се случва по трибуните. Бомби и ракети към игрището, познатите вече бетонни камъни. В последствие на стадиона влиза полицията с всичкото възможно оборудване, включително и една водоноска, препълнена до горе с леденостудена вода... Безценен момент, един от многото за дрезденския фен. Погромите не са само на стадиона, а и извън него. След срешата медиите обявяват, че това са най-големите безредици в немски футбол. Да, да, ама друг път, дрезденският ултрас има още какво да даде от себе си.
История 3: Октомври 2011. „10 000 в Дортмунд”. Борусия Дортмунд – Динамо Дрезден
Както вече стана ясно - дрезденският ултрас вилнее преди, по време и след мача. И тази среша не прави изключение. Въпреки огромният брои служители на реда, които пазеха феновете на Динамо, последните успяха като буря да преминат през Дортмунд. Последиците - двама пострадали полицаи, 17 ранени привърженици и 15 задържани. По време на срещата гостуващата агитка освен хореографията си успява да вкара на стадиона значителен брой факли, димки, сигнални ракети, които пък донесоха солени глоби и на двата тима. В следствие на това главният съдия прекъсва срещата цели три пъти. Материалните щети, нанесени на стадиона, пък се равняват на над 150 000 евро. След срещата Футболният съюз заседава и определя освен парична глоба и изхвърляне на отбора от турнира за следващия сезон, но последната мярка бива променена на една среща без публика. Привидно гузни феновете изкупиха билетите за следващото домакинство и подкрепиха мощно любимците си извън стадиона.
История 4: Декември 2012 „Вълкът козината си мени, но нрава - не”. Хановер 96 – Динамо Дрезден
Близо 7000 фена пристигат в Хановер да подкрепят Динамо за Купата на Германия. От тях 1400 се опитват да влезнат без билети на стадиона. 400 от тях успяват, като повечето прескачат оградите на стадиона. Малко след това входовете биват затворени с намерението да се спре неконтролираното влизане на феновете на стадиона. Преди срещата феновете се опитаха да се сбият с колкото се може повече привърженици на Хановер. Действията им биват озаптени от поредната водоноска, присъстваща на мач на Динамо. Преди срещата от полицията в Хановер заявяват, че имат опит в подобни, определяни като „рискови”, срещи и опеделиха близо 1000 служители да следят за реда. След срещата се оказа, че и тази бройка от униформени е прекалено малко да озапти ядосаният ултрас на Динамо. Самата среша завършва 5:4 след изпълнение на дузпи за Хановер, а това бе и поредната причина за нахлуване на ултрасите - близо 200 от гостите щурмуваха игрището. След срещата идва и най-сериозното наказание в немския футбол - на тима от Дрезден бива забранено да играе през следващия сезон в турнира за Купата на Германия. Така и по между другото отборът отнесе и глоба от 100 000 евро.
Не всички истории около тези привърженици са толкова негативни. Както бе споменато вече - при наказанието им за домакински мач без публика феновете изкупиха всички 32 000 билета на стадиона. Друг пример е подкрепата им по време на решаващия мач за влизане във Втора Бундеслига. През май 2011 отборът постига равенство в първата среща като домакин срещу Оснабрюк, а във втората побеждава с 3:1 домакините.
Феновете, дошли да наблюдават срещата, наброяваха 2000, а след последния съдийски сигнал пак нахлуха на терена... този път за хубаво. Хиляди изгледаха срещата и на „Глюкгазщадион”, а после това тържество се пренесе и на летището, където радостните ултраси посрещнаха своите герои.
Странно емоционален е средностатистическият дрезденски фен. Обича и мрази. Руши и създава. Той не е такъв от вчера или днес, а от десетилетия. Просто емоционален, на моменти прекалено. Неподлежащ на промяна и влияние. И както медиите в Германия заявиха след една от поредните жълто-черни „бури” - „В Дрезден живеят хулиганите”.
Виктория Танева, специално за FanFace.bg
The Unity - история, победи и загуби, и една истинска любов
Вторник, 12 Февруари 2013 11:08Един поглед над това какво представлява организацията и кой стои зад хореографиите на Борусия Дортмунд
Началото (1997-2001)
Въпреки че самото основаване на The Unity е през 2001 година, самата организация съществува от 1997 година. Идеята на The Unity е да обедини дейните фенове и фен клубове под едно име, под една идея, на една платформа и всички заедно да се борят и подкрепят безусловно Борусия. Ядрото на групата е съставено от най-активните фенове както от Дортмунд, така и от няколко областни фен клуба в страната.
Настроението и ентусиазма на феновете се срива след започналия ремонт на стадиона и последващите отчайващи игри на отбора. Въпреки това по-будните фенове създават един фен проект относно ултра културата. Всичко е още в начален стадий. Находчивите привърженици знаят, че трябва да се действа и да развиват нови идеи, за да не умре фен културата, песните, любовта. С младите членове на "Desperados" и "Revier Sups" навлизат и нови идеи за ултра културата, които започват да се налагат и развиват.
Идва времето да се реши в каква насока ще се развива движението- дали ще е един обикновен фен клуб, или ще е сдружение на активните фенове. В крайна сметка се ражда една смесица- сдружение на активните привърженици от всички области на фен сцената. Оттук се ражда и името- The Unity- единство, хармония, обединение на всички. След името се ражда и символът на групата- орел, върху чиито гърди е изобразена емблемата на Борусия.
Единството е сдружение със своя структура и правила. За успеха на организацията говорят самите й действия. Първото съвместно действие на всички, обединени под името The Unity, е гостуване на Унтерхахинг през май 2001 година.
Следващата стъпка (2001-2003)
През 2001 година членуващите наброяват над 60 човека, въпреки че има специални изисквания за членство, като например: всеки трябва да бъде най-малко на 10 гостувания за сезон. По-късно това правило е премахнато след дълги, осопорвани и трудни дискусии на членовете. Днес организацията е отворена за всички интересуващи се и бройката на членовете расте значително. От сезон 2001-2002 организацията започва да върви нагоре и да следва поставените си цели. До тогава гостуванията в Берлин и Рощок например са били слабо посещавани от феновете на Борусия.
В началото Единството не седи в познатата ни Южна трибуна. Ултра сцената се ражда в друг блок на стадиона. В последствие обаче блокът става тесен за членовете на групата. Така през 2002 година на домакинския мач срещу Херта групата се завръща в Южната трибуна и по-точно в сърцето й. В началото има противоречия с доста стари привърженици от Южната трибуна, но нещата се успокояват след известно време.
През 2001 година се прави първата мащабна хореография за дербито с Шалке. Членовете на организацията рисуват три огромни знамена под наслов "Империята отвръща на удара". Дербито съвпада с атентатите от 11 септември и властите забраняват хореографията. Въпреки това членовете не Единството успяват да вкарат хореографията на стадиона и да покажат на всички, че оттук нататък феновете на Борусия ще стават по-силни и по-обединени. Това е и сезонът, в който Борусия отнова се възражда и става шампион за шести път.
В последния мач от първенството за сезон 2001-2002 се организира и първата мащабна хореография с картони може би и в цяла Германия. Изходът- победа за Борусия, за шести път шампион, а дори и по-пасивните и въздржани привърженици са завладяни от емоцията, създадена от The Unity.
Следващият сезон подкрепата към клуба нараства, знамената в сектора стават все повече и повече. Това е и сезонът, в който обикновения привърженик на Дортмунд се събужда и започва да мисли в по-различна насока относно подкрепата към любимия отбор.
Неуспехи (2003-2004)
Идват трудни дни за организацията. Едни от основополжниците, Desperados, започват да се отдръпват поради различни виждания с друга групировка в The Unity. През 2003 година в Зюддойче цайтунг излиза статия за организацията, в която тя бива оплюта и излизат неща от "кухнята" на The Unity. От тогва всеки в групата знае едно- човек трябва да е сигурен на кого се доверява!
Спортният и финансовият спад по това време скъсват нервите на феновете. Следват забуга след загуба, бойкот, нов треньор, но нищо не може да спре момчетата от Южната трибуна. Впоследствие отношенията с Desperados се подобряват, като днес тази групировка е една от съществуващите отделно от The Unity.
"Жълтата стена" - Южната трибуна (2004-2005)
През ноември 2004 се провежда годишното общо събрание на отбора, на което присъстват приблизително 100 привърженици. Те са там с искане да имат право на глас в управлението на клуба. В последствие се създават много нови приятелства и едно от основните такива е с управата на една спортна зала в Дортмунд, където феновете рисуват хореографиите си. Сдружението успява да организира огромен протест срещу изпълния директор Герд Нийбаум и Михаел Майер. Няколко дни по-късно очакваните оставки са подадени.
През май 2005 The Unity постига друга голяма победа- срещу Ханза Рощок се вдигат 5000 жълти знамена и от тогава на трибуната е изписано "Gelbe Wand Südtribüne Dortmund".
Продължи напред! (2005-2006)
2005 година се смята за успешна. Стадионът сменя името си от Вестафален стадион на Зигнал Идуна парк. В касата на клуба започват да се вливат лека-полека свежи пари, а пък от друга страна членовете на The Unity се покачват с пъти. Фенове разказват за дербито в Гелзенкирхен и за организацията на Единството за мача: "Полицията знаеше, че ще пътуваме с влак и ни чакаха на гарата, но явно очакваха приблизително стотина привърженика. Ние обаче бяхме над 500, а властите изпаднаха в смут, когато ни видяха!"
Същата година на домакинския мач с Леверкузен The Unity имат рожден ден- 1909 дни от създаването си (б.а. Борусия са създадени 1909 година и тук се използва нещо като игра с цифри). Вече важен фактор на стадиона и достойно признати, в чест на рождения ден на организацията на видеостените се излъчва кратък филм за тях. След края на мача е организиран шумен купон от над 1000 привърженици.
Интерес буди и фактът около пътуването за мача с Байерн Мюнхен същия сезон. Феновете успяват да уредят специален влак до Мюнхен само за тях. Екскурзията се смята за едно от най-удивителните неща, които успяват да осъществят The Unity. Интересно е какво ли е пишело на гарата в Мюнхен на таблото за пристигащи влакове :)
През сезон 2006-2007 настъпват промени в Южната трибуна. The Unity се изместват по-надолу в сектора.
Създава се т.н. блок Drölf (б.а. самото място, в което се настаняват, се намира между блок 12 и 13, а науменованието е смесица между думите за дванадесет и тринадесет). Оттук чрез уредба и с помощта на няколко по-гласовити момчета The Unity координират всички по отношение на песни, хореография - както от Южната трибуна, така и от целия стадион.
През този сезон се случва и нещо доста смущаващо и срамно за привържениците не Борусия. Надписът "Gelbe Wand Südtribünde Dortmund" е откраднат от привърженици на вечния съперник.
Но идва дербито с Шалке. Борусия печелят мача с 2:0 и едва ли някой от двата отбора би забравил този мач. Шалке се готвят за празненства. Но в предпоследния кръг Борусия ги изненадва. Така шампион става Щутгарт, а феновете от Дортмунд приготвят специална изненада за съседите от Гелзенкирхен в последния им домакински мач. Наемат самолет, който да прелети над стадиона в Гелзенкирхен точно в 17 часа. На самолета е закачен транспарант с надпис - "Един цял живот без титла в ръката". The Unity оцеляват, стават силни въпреки злите езици. Различните структури на организацията стават толкова близки, свързани в едно неразривно цяло.
През 2009 година членовете на The Unity намират и своята кръчма, в която да се събират. На 15 минути от стадиона тя се превръща в крайъгълен камък преди всеки домакински мач. През 2009 година отборът играе в европейските клубни турнири и се задава мач с Удинезе. Единството отново прави удар по отношение на екскурзията в Италия- организира се специален влак с над 1000 привърженици, а мотото на пътуването е "Нека да пътуваме три дни будни!"
В перспектива
Всички в The Unity работят върху едно- Южната трибуна да се тресе от емоция и страст и всеки мач там да бъде един врящ котел. Цел е увеличването на членуващите и развиването на една независима фен култура. Основна цел е също да се избягват конфликтите между различните групи, да се стигне до диалог между тях - както между ултрасите и обикновените привърженици, така и между клуба и феновете.
Виктория Танева, bvbbulgaria.blogspot.com
Дербито на Рур! Дербито на Германия! - част ІІ
Понеделник, 28 Октомври 2013 22:28Затишие преди буря. Така може да се определи обстановката днес преди Дербито на Рур. За разлика от друг път двата щаба на жълто-черните и на кралскосините още не са се "захапали". Напротив, отношението е твърде колегиално, въпреки че в Шалке играят футболисти като бившият защитник на Борусия Фелипе Сантана и Кевин-Принс Боатенг.
В последната среща отношението на привържениците особено към първия бе доста враждебно, като след мача феновете отправиха запитване към него "Е, г-н Сантана, как е на страната на губещите?" Но това всичко бе само на стадиона. Това, което се случва извън него вълнува крайните привърженици повече.
В последните дни около дербито затишието цари не само в канцелариите на Борусия и Шалке, но и сред феновете. Колкото по-малко време остава обаче до мача, толкова повече напрежението расте. И докато полицията се радваше, че все още няма никакви проблеми, жълто-черните привърженици започнаха да напомнят за себе си. За разлика от миналата година, когато се заформи жесток бой между двете агитки, днес не бе толкова кърваво. Тази сутрин обаче 350 фенове от Дортмунд са опитали да излъжат полицията и да избягат от тях. Целите в черно, кипящи от емоции, решили, че няма да стигнат до Гелзенкирхен по нормалния начин, а през Есен. На гарата там полицията опитала да ги спре, те обаче счупили няколко прегради, качили се в един влак и потеглили. Без много да му мислят обаче дръпнали ръчната спирачка, слезли и се качили на друг влак.
Дербито днес бе изпъстрено с интересни случки. Преди срещата освен играта на гоненица на есенската гара, жълто-черните изпочупиха стъклата на два от автобусите, с които бяха докарани до стадиона, а в трети запалили няколко факли. Забавлението продължава и на стадиона, когато съдията трябваше да прекъсне срещата за няколко минути, а двата отбора да се приберат в съблекалните. Опитите на капитана Роман Вайденфелер да укроти своите привърженици бяха не успешни. Факли и димки бяха запалени в сектора за гости. Крайните привърженици на Борусия пък носеха черни маски. Адреналинът, кипящ в тях, ги накара да започнат да целят с димки съседните сектори с фенове на домакините. В цялата разправия няколко от предпазните стъклени огради бяха изпочупени, като феновете от Дортмунд опитаха да нахлуят в противниковия сектор. Междувременно пък крайните привърженици на сините не можеха да стоят на едно място от случващото се и се опитаха да стигнат до жълто-черните. Полицията обаче успя да осуети опитите им, като използва обилно количество лютив спрей.
Равносметката от днешното дерби на трибуните и извън тях е, че засега има осем задържани, а над 340 са разпознатите лица в безредиците. От полицията заявиха, че това е било едно най-агресивните дербита от години насам. След днешното дерби феновете на двата отбора са още по-настървени, като се заканват един на друг, че следващото дерби ще е още по-ожесточено.
Ожесточено винаги е било. Войната между феновете продължава дори когато няма дерби. Една от вечните вражди е свързана със знамена. През 2006 година фенове на Шалке успяват да се промъкнат вечерта на Сигнал Идуна Парк и да откраднат 60-метров транспарант на Борусия. От своя страна през 2010 година от Фелтинс Арена наемат фирма, която да почисти снега от покрива на стадиона. Работниците обаче се оказват фенове на Борусия, качват се на покрива на стадиона и закачат знаме на Борусия. Няколко минути по-късно вече са по колите си и пътуват към дома доволни.
И в края на кратката история за дългогодишното съперничество ще споменем и една интересна случка. Стадион Роте Ерде в Дортмунд посреща на 6 септември 1969 година Шалке. При едно попадение на гостите, феновете им навлизат на терена от радост. Полицията тогава пуска кучета след тях. В суматохата куче, на име Рекс, успява да ухапе двама от играчите на кралскосините - Ханс Пиркнер и Фридел Рауш. Белезите на Рауш остават завинаги спомен от изиграния тогава мач. В ответната среща в Гелзенкирхен тогавашният президент на Шалке Гюнтер Зийберт демонстративно изкарва два опитомени лъва.
Ситуацията в Рур никога няма да се успокои. Те ще се дебнат, за да унижат съперника и да защитят името на своя отбор. Ще си правят мръсно, ще се лъжат, ще се бият. Защото хората тук живеят с футбола.
"Хората в Рур живеят и обичат тази игра!" - Руди Асауер, бивш мениджър на Шалке
"Много е трудно да се реваншираш за загуба от Борусия, защото фенове няма да забравят такова поражение." - Андреас Мюлер, бивш ген. мениджър на Шалке
"Това е един неповторим мач не само в областта, но и в цяла Германия. Няма значение къде се намират играчите в класирането. Областта живее за футбола. Уникални са и лагерите на феновете. Рур в този смисъл е разделен на две - от едната страна са феновете на Борусия, от другата - тези на Шалке. Имаш само два варианта и можеш да обичаш истински само един отбор. На работното място това е най-коментираната тема" - Инго Андербрюге, бивш играч на Борусия и Шалке.
ПЪРВА ЧАСТ ЗА ДЕРБИТО НА РУР МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!
Виктория Танева, bvbbulgaria.blogspot.com