Вторник, 22 Октомври 2013 08:33
Оценете статията
(1 vote)

Скръндзи срещу Прокажени - повече от 100-годишно дерби

Ако вашият отбор загуби дербито на Росарио, най-добре си легнете и не ставайте 20 дни

 

Няма съмнение, че Аржентина е една от страните, където футболът е издигнат в култ. Местното население обича играта пламенно, поддържа любимите си отбори страстно. Затова не е никак странно, че това е една от държавите с най-много дербита. И ако едно от най-великите в световен мащаб е Бока Хуниорс срещу Ривър Плейт, то на северозапад от столицата, в провинцията Санта Фе, също има с какво да се гордеят. Тя е дом на два не по-малко големи клуба, които също никак не се обичат помежду си – Росарио Сентрал и Нюелс Олд Бойс. Противопоставянето им е с над 100-годишна история, изправят се един срещу друг за първи път на 18 юни 1905 г. Тогава Нюелс печели с 1:0 след гол на Фаустино Гонсалес.

 

Ако се разходите в пристанищния град, който е и родното място на Лионел Меси, ще видите, че буквално е разделен на футболен принцип. В северната част всичко е боядисано в синьо и жълто, цветовете на Сентрал, в южната преобладават червеното и черното. Няма да срещнете човек, който да не симпатизира на единия от двата отбора.

 

 

„Или си фен на Росарио, или на Нюелс“, казва Хуан Якоб, собственик на ресторант, в който се събират голяма част от запалянковците на синьо-жълтите, известни и с прякора си скръндзите.

 

Историята на прозвищата на клубовете е доста любопитна. През 30-те години на ХХ век Росарио бил поканен да участва в мач, приходите от който щели да отидат за фондация, подпомагаща хора, болни от проказа. От ръководството обаче отказали, откъдето идва и названието му. Вместо него се включил Нюелс, заради което пък и до днес е наричан прокажените.

 

„Когато наближи дербито, всички сякаш се движат по различен начин.

 

 

Няма по-напрегнат двубой

 

от този. Вълнението и емоциите са огромни“, споделя Марио Санабриа, бивш състезател на червено-черните, който през 1974 г. бележи във вратата на Сентрал за 2:2, с което носи първата титла на Нюелс в историята.

 

Чувството за принадлежност е такова, че когато Росарио обмисляли да продадат Алдо Пой през 1970 г., нападателят, израснал на три пресечки от стадиона, се скрил на малко островче в реката Парана, за да не може да бъде осъществен трансферът. Година по-късно той вкарва „най-празнувания гол в света“ при 1:0 над врага на полуфинал за титлата (завоювана след това след 2:1 над Сан Лоренсо). На 19 декември на „Монументал“ Пой се разписва след центриране на Негро Гонсалес и страхотен плонж. Привържениците полудяват от радост, че точно омразният им опонент е бит по пътя към отличието, оттогава всяка година се събират на тази дата, правейки възстановка на събитията и отбелязвайки светлия ден.

 

 

„Жителите на Росарио са луди! Няма място по света, където така да се смесват любов, омраза, насилие. Несравнимо е“, категоричен е известният аржентински журналист Мартин Сото, отразявал не едно и две дербита. А писателят Роберто Фонтанароса добавя: „Ако вашият отбор загуби, най-добре си легнете и не ставайте поне 20 дни“.

 

Разбира се, при толкова богато съперничество, се е случвало и единият, и другият да падат, и то понякога с шокиращи резултати. Ако се върнем много назад в миналото, до 29 юни 1916 г., ще видим, че Сентрал размазва противника си с 8:0, с което взима „Копа де Онор“. Нюелс не се гордее с чак такива разгроми, но пък прави забележителна

 

 

21-годишна серия без домакинско поражение

 

 

от скръндзите. Всичко започва на 7 септември 1980 г. при 1:0 за червено-черните след точен изстрел на Уго Талавера. Оттогава до 2001 г. в 27 последователни срещи те не падат на своето игрище от тях.

 

 

Основна роля в изграждането на съперничество имат запалянковците. Трудно е да се опише отдадеността им към отборите с думи. Някои дори казват, че това не е обич, а заболяване. Границите на приличието биват прекрачвани твърде често. През март един човек, осмелил се да се появи в територията на Нюелс с екип на Сентрал, бе нападнат от противникови фенове, а за да се защити, стреля по тях. Два месеца по-рано пък трябваше да се изиграят две контроли между тимовете, но те бяха отменени, защото по улиците се стигна до сблъсъци.

 

Офисите на клубовете бяха запалени, полицай бе прострелян в шията. „Това е мач, а не война“, осъжда пререканията Нахуел Гусман, вратарят на прокажените. Не всички са съгласни с него. „На първо място по важност в живота ми са мама и тате. След тях е Нюелс“, твърди 22-годишният поддръжник Томас Тесаро.

 

Че в Аржентина футболът е религия потвърждава и Велко Йотов – първият българин, ритал в южноамериканската страна. „Всичко бе отлично, преживяванията не могат да се сравнят с нищо. Всички лягат и стават в играта“, спомня си юношата на Левски, защитавал емблемата на червено-черните между 1995 и 1999 г. (106/35).

 

Късно през нощта на неделя срещу понеделник се състоя първото дерби на Росарио от 3 години насам. Причинита - Сентрал прекара известно време в Примера Б, но през май се завърна в елита. Очаквано не се представя особено успешно, в долната половина на таблицата е. За сметка на това Нюелс влезе в срещата като лидер и в серия от 5 победи, но... загуби с 1:2. От блясъка на дербито отнема единствено факта, че на „Лисандро де ла Торе“ гостите бяха агитката си заради забрана, важаща в цялата държава и касаеща се за всички отбори този сезон.

 

 

ГОЛМАЙСТОРЪТ
Мануел Паулино Гонсалес

 

Голмайстор в дербито на Росарио е Мануел Паулино Гонсалес - разписва се 30 пъти в него с екипа на Нюелс Олд Бойс. Роден през 1891 г., Мануел прекарва цялата си кариера, защитавайки емблемата на прокажените. Общо има 158 попадения в 120 мача, но макар да е реализатор №1 в историята на клуба, рекордът му не е признат, защото по времето, по което играе, футболът в Аржентина е аматьорски. Затова официалният №1 на червено-черните е Виктор Рамос (104 гола).

 

Гонсалес остава в историята и с други две постижения – той е първият състезател на Нюелс Олд Бойс, получил повиквателна за националния отбор. Дебютира на 15 август 1906 г. при 2:0 над Уругвай, а общо е 11/7 за гаучосите. На 20 октомври 1912 г. пък вкарва и петте гола при успеха на тима си с 5:3 над Сентрал – ненадминат подвиг и до днес. Умира на 5 юни 1954 г.

 

Диан Станчев, Тема спорт

Последна промяна на Вторник, 22 Октомври 2013 09:39

Подобни статии (по етикети)

Обратно в началото