Жълт като слънцето и червен като сърцето. Това е футболен клуб Рома - голямата любов и лудата страст на Вечния град. Създаден през 1927 днес отборът е сред най-популярните в Италия и фенски законодател за целия свят. Според проучване на "Doxa Institute-L'Espresso" от април 2006 година "вълците" са най-подкрепяният отбор на Апенините след Милан, Интер и Ювентус. Привърженици на Рома са около 6 % от всички футболни запалянковци в страната. Предимно тифозите са от вътрешността на Рим и принадлежат на средната и работническата класа.
Бързо след основаването си футболният клуб набира популярност и привлича огромна маса почитатели, но както може и да се очаква за онези времена не може да се говори за някаква сериозна организирана подкрепа. Хората подкрепят отбора без да има обособени групи. Точно половин век след сформирането на Рома, през 1977 година се сформира легендарната Commando Ultra Curva Sud. CUCS е резултат на сливането на групировките Guerriglieri della Curva Sud, Pantere, Boys и Fossa dei Lupi, които в началото на януари споменатата година поставят началото на мощното движение.
Целта е ясна - сплотяване на сектора. Синхронното пеене на песните, барабаните, мегафоните, хореографиите и пироефектите стават запазена марка за южната трибуна. Романистите признават, че основаването на CUCS е по примера на вече съществуващи ултрас-групировки на Апенините, като най-голямо влияние оказва Ultras Granata на Торино. Следват златни години с паметни двубои на "Олимпико" и масови гостувания с влакове, коли и автобуси. Около десетилетие продължава раят на тифозите от CUCS, които показват на целия континент какво значи "ултрас". В същото време Рома печели и много врагове и прозвището "най-гадната публика в Италия" заради безбройните битки, които провежда по улиците и стадионите със запалянковците на другите отбори.
Но всяка приказка си има своя край. Триумфалният път на CUCS продължава малко повече от 10 години. През лятото на 1987 година ръководството на Рома (дали случайно, дали спуснато свише) прави уникалната глупост да закупи бившия защитник на Лацио и Ювентус Лионело Манфредония. Трансферът определено е неадекватен. Манфредония е заклет лациал, юноша на клуба и с над 10 години в първия отбор, преминал пред друг омразен клуб - Ювентус и прехвърлил 30-те... Секторът е разцепен! До ден-днешен остава открит въпросът дали властта в Италия не "унищожава" умишлено групировката, която достига внушителни размери като численост и като организация.
Ултрасите от CUCS вече са предупредили ръководството на клуба, че няма да приемат врага в редиците на любимия отбор, но скоро след това част от южната трибуна променя отношението си. Така CUCS се разделя на два лагера – като отцепниците се наричат CUCS-GAM (Gruppo Anti Manfredonia), а останалите правят Vecchio CUCS и официално се разграничават от старата групировка.
Двата лагера започват война още по време на предсезонната подготовка, която продължава на трибуните в официалните двубои. По време на срещата за Купата на Италия с Дженоа, играна на 2 септември 1987 година на стадион "Фламинио", стават най-големите ексцесии. CUCS-GAM издигат транспарант "Нещастнико, свали свещената фланелка". Следват масови безредици в южната трибуна, които завършват с над 100 ранени, като двама от тифозите са с прободни рани.
Четирите най-влиятелни групировки в южната трибуна се вкопчват една в друга, всяка водена от своите си мотиви. Fedayn се връщат на старото си място на трибуните като се отцепват от останалите. По принцип членовете на тази групировка са всичко друго, но не и "творци" в сектора. Това е ударното ядро, чиито девиз е да "унищожим всичко, което не е жълто-червено", но все пак Fedayn активно се включва и в организационните въпроси преди случая "Манфредония". Boys, които по това време се борят за лидерска позиция в Curva Sud се връщат към старите си символи, загърбвайки тези на CUCS. CUCS-GAM и Vecchio CUCS, които стоят в основата на скандала. Първите не подкрепят отбора, когато Манфредония е на терена, а Vecchio претендира за името CUCS и го патентова. По-късно Vecchio CUCS също променя позицията си, напускайки центъра на южната трибуна, за да заеме места на виража до трибуна Monte Mario.
Не след дълго Манфредония напуска отбора заради сърдечни проблеми, но разделението на юга е факт. Най-крайните ултраси от CUCS-GAM се отцепват в Opposta Fazione – първата групировка в Curva Sud, която изменя на ултрас идеалите и отправя поглед към политическите окраски. Така в края на 80-те в южната трибуна на "Олимпико" прониква първата крайно дясна пропаганда, след като до този момент превес имат левите политически убеждения, макар и не шумно пропагандирани.
Разпадът на CUCS, съпроводен с формиране на множество малки фракции на политическа основа, завършва окончателно през 1999 г. Преди началото на сезона младите ултраси в сектора, подпомагани от по-умерените и предани на клуба стари кучета от CUCS се организират в ASRU (AS Roma Ultras) и поемат лидерството в Curva Sud. За три години начело на трибуната те връщат идентичността на юга – запяват се нови песни, организират се паметни хореографии. Въпреки всичко ASRU срещат неразбирателство у много от старите лидери и в края на 2002 г. са принудени да абдикират от лидерството.
В момента на южната трибуна са налице всички класически групировки, но обединение на този етап изглежда невъзможно. Fedayn и Boys продължават да са най-влиятелните в сектора, но по традиция се отнасят скептично към всички нови проекти на по-младите. Не съществува ядро, което да се занимава с хореографии и такива вече не се правят. Барабани и мегафони също вече няма.
Но макар разединен и скаран югът продължава да е пълен...