С какво се отъждествяват местните? Колумб, Сампдория, Дженоа...
Затворете очи и се пренесете в Генуа. Величественото пристанище, което ви връща векове назад към славното минало на града, Фарът, катедралата Сан Лоренцо, както и къщата на Христофор Колумб. Столицата на областта Лигурия е едно от местата в Италия, които не бива да пропускате при планирането на маршрута си из страната.
Колумб - този откривател на далечни земи, е роден тук. Не е само той. Италианският футбол е роден в Генуа, оттук се разпространява като зараза из цялата страна, чак до дъното на Ботуша в Сардиния и Сицилия.Мореплавателите на Генуа са от едната страна на футболната барикада в града. Техните цветове са синьо, бяло и черно. Сампдория.
От другата са Грифоните. Червено и синьо - Дженоа.
Два славни футболни клуба в страната, които се гордеят с огромния музей от история, който са способни да напълнят. Нямат успехите на Ювентус, Милан или Интер. Но в половинмилионния град на Колумб, те са религията.Дженоа е първият отбор в историята на калчото. Създаден през 1893 г., клубът е първият шампион, като навърта 9 титли до 1924-а и печели единствената си Купа на Италия през 1937 г.След Втората световна война Дженоа отпада нерядко, изкарвайки 33 сезона във втора дивизия, както и 2 в Серия С. Възходите и паденията обаче не намаляват любовта към клуба в и около Генуа.
Една от най-изобретателните и верни публики на Италия не изостави отбора и в трета дивизия, при краткото му изгнание там.
Сампдория се появява далеч по-късно - чак през 1946 г., като е плод на съюза от Сампиердаренезе и Андреа Дория - два местни клуба. Името се ражда лесно - САМПиердаренезе дава първата част, а Андреа ДОРИЯ - втората.
И до днес, въпреки че любовта се предава семейно от баща на син, в една част от града привържениците наричат отбора Самп, а в други - Дория. Наследствена носталгия според кварталите, където по-популярен е бил някой от двата клуба-кръстници на Мореплавателите.
Сампдория спечели само едно Скудето за цялата си история - през 1991 г., а 12 месеца по-късно бе близо и до Купата на европейските шампиони, но загуби финала от Барселона на "Уембли". Христо Стоичков може да ви разкаже подробности от онзи 20-и май 1992-ра, и то с широка усмивка. Той игра за каталунците тогава и вдигна трофея в ложите на великия стар Храм на футбола.
От онази година нещата се промениха много. Тогава Самп бе в тройката на първенството за трети пореден сезон, а Дженоа завърши четвърти и стигна полуфинал в Купата на УЕФА. Славни времена...От едната страна на барикадата феновете въздишаха по уникалното дуо Джанлука Виали - Роберто Манчини (горе), наричани в града Gemelli del Goal - головите близнаци, които наливаха гориво в двигателя на Сампдория.Томаш Скухрави бе главата на Грифона - буквално. Нямаше по-силен футболист в Серия А с глава от чеха, който водеше атаката на Дженоа.
Емблемите:
Сампдория е с мореплавател, който носи името Бачичия. Дженоа се гордее с грифона, на когото феновете на съперника се подиграват, че приличал на пуйка. Тези в синьо и червено пък сочат екипа на Самп с неговите много цветове, като иронично наричат противника "колоездачите" - само трико на велосипедист можело да е толкова шарено.
В града и днес се усещат регионите, махалите, където единият или другият отбор е изцяло доминиращ като привърженици. И тъй като Генуа е задружна общност, превърнала се в държава в държавата през годините, дербито е особено важно. Губи ли твоят отбор, чакат те тежки дни в квартала, в офиса, в бирарията.
Един пример - през 1990-а Дженоа би Самп с гол на Бранко от един от гръмотевичните фаулове на бразилеца. И месец по-късно известни тифози на Сампдория получиха коледните си картички със снимка от попадението.
Ако сте от Дженоа, присмивате се на седящия в кръчмата тифозо на Самп и му казвате - не сте оттук нали? Ако бяхте роден в Генуа, щяхте да сте от Дженоа, ние сме създадени половин век по-рано и всички местни са синьо-червени.Ако сте от Дория, виждате запалянко на Дженоа и имате готов каламбур - ние сме виждали успехи и ги помним, докато на вас ви ги разказват дядовците ви.И така - фолклор.
С пристигането на Енрико Прециози като президент на Дженоа преди 13 години, амбициите на клуба се промениха и феновете започнаха да гледат към бъдещето, а не към миналото.
Това е революция, привличат се добри млади играчи, тимът се стреми не просто да не изпадне, а да е фактор в първенството. Допреди идването на Прециози, феновете на Сампдория бяха убедени кой е по-добрият отбор в момента. Вече не е така.Стадион "Луиджи Ферарис" е арената на това дерби, наричано Дербито на Фара - прочутата Лантерна (долу), един от символите на града. Арената е култова - спомените от Мондиал 1990 и кадрите, на които сякаш някоя генуезка домакиня си простираше прането в прозорците на кулите, седящи гордо в четирите ъгъла на стадиона, са живи.
В този великолепен малък параклис на футбола тифозите на Дженоа заемат Градината Норд - северната трибуна. Отсреща, на Юг, са ултрасите на Сампдория.
"Ферарис" е построен през 1911-а и кръстен на една от звездите на Дженоа, загинал в Първата световна война. Затова и феновете на отбора си го смятат за свой, а на тези на Самп презрително отреждат - "гостите".
В обратната посока веднага се посочва очевидното - статистиката от дербитата, която е в полза на по-младия отбор: 35 на 24 победи за Сампдория, при 34 ремита.
Сблъсъците са горещи, оспорвани, непримирими и формата няма никакво значение, както трябва да бъде в едно дерби. Никой няма голяма серия победи - Дженоа успя да спечели 4 поред, а най-дългата поредица на Самп е 3.
Във фолклора на дербито остават личности като Едер - вкарал три гола за два сезона във вратата на Дженоа, Диего Милито, нанизал първия хеттрик в историята на сблъсъка, за "грифоните" и то в дерби №100, както и Бранко с неговата "ракета" във вратата на Самп.
Има и предатели, като във всяко градско съперничество. Джузепе Балдини, който държи рекорда по мачове в дербито, игра 4 сезона за Сампдория, преди през 1950-а да отиде в Дженоа. След още две години се върна по обратния път...
А как може някой в града да забрави Винченцо Монтела?Култова личност за северната трибуна, израснал в Дженоа и вкарал куп важни голове, нападателят мина през Емполи, за да облече екипа на Сампдория в края на 90-те. И да направи дебюта си за отбора в дербито за Купата на Италия, вкарвайки два гола във вратата на Дженоа, отпразнувани с неговите разперени ръце, дали и прякора му - Самолетчето.
Същата история има и Андреа Карпарели, който пък израсна в академията на Сампдория, мина през Емполи (!) и се озова в Дженоа. За да вкара победно в Дербито на Фара през 2000 г. - 1:0.
Един-единствен път двете трибуни са били единни в отношението си към играч. Той се казваше Франсиско Шагас Елоя, наричан Елой. Бразилецът пристигна в Дженоа с репутацията на страхотен талант.
Но бе мързелив, като бързо му излезе име в града, че си поспива повечко, не ходи навреме на тренировки. А в град Генуа не обичат мързеливците, региона е пословичен с хора, които работят здраво за прехраната си.
Елой ходеше с походка на маймунка, която просто търси място да легне да поспи. Така се изрази за него съотборник и сравнението стана пословично. И преди дербито през 1984-а, двама фенове на Сампдория излязоха пред трибуната с малка маймунка, облечена във фланелката на Елой, аплодирани от целия стадион, включително запалянковците на Дженоа.
Днес вероятно тази шега би била неуместна и ще бъде осъдена като расистка. Но в годините на по-малко свръхтолерантност и ненужно преекспониране на всеки символ или жест, майтапът си го биваше.
А, да - веднъж двата отбора и се обединиха на терена, което е куриоз. Сборен тим на Сампдория и Дженоа излезе срещу Сантос на Пеле през 1966-а в демонстративен мач. Никой в града не иска да си спомня за този ден. Той е асоцииран основно с присъствието на терена на Краля на футбола, а съперникът на Сантос... Кой беше той?
В град с малко над половин милион население, битуват два горди клуба с не чак толкова славна история. Но те успяват да продават по 18-20 хиляди сезонни билета всяка година, а често всички 36 599 места на "Ферарис" са пълни.
Генуа има страст за футбола, както подобава на град, който е дал спорта на Италия. И два отбора, с които се гордее.Титли, купи - те са на заден план. Тук има две биещи ускорено за футбола сърца в цветовете на Дженоа и Сампдория.
Текст: sportinglife.bg