Сряда, 19 Септември 2018 05:45
Оценете статията
(1 vote)

Дневникът на Валери Божинов във Враца

Живата легенда на шоубизнеса и лайфстайла Божигол вече рита топче за "Ботев" Враца, брато. Затова ние от Брато.бг седнахме да му посветим нещо специално - едно дневниче, от което ще разберем повече за договорките му с кмета и първите трепети при сблъсъка с града под Балкана.

 

Вторник
08:23 ч.

"Треп-треп-треп-трепни-трепни-трепнииии.... и нееече ме бити и заспаче наадаа као яганце гладни..." - на телефона звъни номер, започващ с 092. Кой ли е? Вдигам.

 

-Бонжур, доброутро, пиянице!

-Ало, кой там?

-Къде одиш, бе, пустиняк? 

 

Кметът на Враца ти се обажда, баце. Сакам да те поканим за панаира, Цеца нема да ги има, ма шаа убаво. Сеги септември месец е он, да додеш като атракцеа, гондола си имаме, теб та немаме никакъв. Немаш отбор, па при назе може да се подпичкваш като голема звездъ. Ти си по-голем от борованска глАва!

 

Ей, тоя ме грабна от раз. Не можах да кажа нищо. Такова внимание не съм получавал откакто бях в "Ювентус". Там даже седях на една пейка с Недвед и съм носил вода на Трезеге.

 

-Малки котета има ли във Враца? - питам кмета.

 

-Тука малките котета са големи кучета, но и без това агитките често пеят: "Оооооо... секс със животни". Нема лабаво, баце Божи! Ще ти дадем апартамент на центъра, да си ладиш мадурите на бриза, който подуува от Балканя. Ше си цар и господар, баце, знаменосец.

 

Тоя нещо ми се мазни като Николета преди да иска пари за поредно зашиване на вагината. Отрязвам го с думите, че чакам предложение от чужбина, но ако такова не дойде, ще парафирам с "Ботев".

 

Две седмици по-късно...

 

Четвъртък
06:15 ч.

Звъня на кмета след дискотека, твърдо решен, че повече капачки от бира не ми се ритат. Искам голове, искам да нося гордо №86 на гърба си, искам феновете да пеят името ми. Нищо от тези неща не ми се е случвало в кариерата. Може би Враца е моето място. От електроцентралата на Козлодуй може да ми стане нещо и да взема да си върна формата отреди 10 години. Знае ли човек...

 

Дава свободно, вдига кметът, сънен е:

 

-Кмете, Валерката е. Не Симеонов, бе, Божинов. Божигол, малкото коте. Да, да, футболистът, точно така. Решено е! Идвам. Спечелихте ме с мотото "Само "Ботев" (Враца) и тесни!". И на мен ми е писнало да поря кофи. Искам да ми изпратите самолетен билет до Враца, шише от най-добрата ви ракия и фланелката на тима. Ама ако имате два пъти XL, че нещо съм се опущил. Как така нямате летище? И пътищата ви били зле и да не идвам с бегачката? Ми с какво да дойда? С рейса? 15 лева, ако го хвана от Централна гара в София. Няма ядове, аз съм народен човек. Идвам с автобус, вертолет, дринкин драйв, кот доди.

 

11:30 ч

Решен съм да започна ударно в новия си клуб. За целта уча думи, които ще са ми от полза - омраз, плашипутарник, плякор, пароляк. Бахти, това е по-сложно и от италианския в Калабрия.

 

12:13 ч.

На Автогарата съм в София. Спират ме две циганки, викат, че хубави неща ме очаквали. Почват да ми врачуват. Казват ми, че скоро ще пътувам. На хубаво място ще отида и ще ми е широко около врата и тесно около шмайзера. Бах тия колко разбират! Щом познават бъдещето, значи знаят за предстоящото. Само човек, който знае какво им е на другите, само той си знае какво им е.

12:16 ч.

Взимам си билет за Враца, три хамбургера, един дюнер и нещо за ядене. За да гориш калории, трябва да трупаш калории.

 

12:44 ч.

В рейса никой не разбра, че съм Божигол. Шоферът само ме пита: "Азисе, ти ли си?" Мислех да му кажа, че не съм Васко, но пея по-добре от него. Обаче реших да не привличам вниманието върху себе си от сега. Ще се раздавам само за "Ботев". Хапвам и лягам да спя.

 

15:16 ч.

Пристигнах! Настъпва еуфория на автогарата. Хора пищят, деца припадат. Щом някои пада в несвяст, значи не му е добре, лошо му е. Бог прощава, Божи - не, знаеш. Слизам от рейса и става страшно - камери, фотоапарати, микрофони и... Сашо Диков. Аман.

 

-Кажи ми, Валери, кажи ми честно, без преструвки и фалш, бъди честен с мен и ми кажи защо? Защо дойде в "Ботев" и какво те накара да направиш тази стъпка? Стъпка, която, повярвай ми, беше по-шокираща от завръщането на Петела като коментатор на мачовете по националната телевизия. Кажи ми?

 

-"Враца ми е като Ню Йорк. Автогарата е като Кинг Крос, а Буркана е като Сен Тропе. Само "Ботев" и тесни! Когато Валери е честен, значи говори истината, Саше.

 

16:38 ч.

Официалното представяне ще е при кмета. Снимат ме с шал и фланелка. Аз екип не съм обличал от миналата година, не знам дали ще ми стане...

 

-Бах та в животното, на живо си като турме - вика ми кмета.

 

-Мерси за комплимента, Вие също сте готин пич - отговарям.

 

-Валерка, наглътал си се като бибе с цифки, но в "А" група требва борба. Само ще кажа на домакина да не пуска валяка повече на терена, ти ще валираш, бродираш и пориш. Бахти удара направихме с тебе! Имаш само една клауза в договора. Да не ми идваш на гости, че ще трябва да тегла заем - чувал съм, че едеш и пиеш, докато има. След два дни сме ти уредили контрола. Дебютираш срещу ЦСКА, ама второто.

 

19:33 ч.

У Враца е много яко! Хората ме гледат като важен и ме третират като гледен. Нямам търпение да цункам емблемата и да ги подкарам с шутове.

 

21:15 ч.

От бивши съотборници разбирам, че за да си част от "Ботев" (Враца), трябва да можеш да пиеш по шише ракия без да ти личи. По-опитните го правили преди тренировка, за да им се получават финтовете. Този трансфер вече започва да ми изглежда все по-тегав. Такива очаквания към мен не е имало и в Серия А. Приемам обаче предизвикателството и сядам с втория ми баща да тренирам на масата.

 

03:15 ч.

Пускай сърбете, баща ми. Я съм Божигол. Последен в Италия, пръви у Враца...

 

06:30 ч.Лягам си  смазан след серия от тренировки. Тая работа да си пустиняк не е никак лека.

 

Петък

13:50 ч.

Първа тренировка с екипа на "Ботев" (Враца). Стъпвам на терена и очите ми се пълнят със сълзи. Тренирал съм с играчи като Павел Недвед и Сашо Дел Пиеро, а сега трябва да се пазя от шпагатите на Дани Гаджев и Венци Керчев. Стига се до там да моля Влади Гаджев да дойде във Враца, за да има с кого да си пия бирата и да ми подава на мачовете... така е, човек само когато знае кво му е, само аз си знам кво ми е...

 

14:30 ч.

Тренировката приключи по-рано, защото едно момче от отбора има рожден ден и ще ни води на агне в село Баница. Това е добър тийм билдинг, викам, а те ме гледат странно. Обяснявам им, че това е термин - тийм е отбор, а билдинг е изграждане, конструкция, даже сграда на нюйоркски. Продъжлават да ме гредат тъпо. Ако така се разбираме и на терена, нещата няма да се получат.

 

18:00 ч.

Отборът ми харесва. Момчетата са свежарки - пият, веселят се, че и доведоха на рождения ден някакви врачански мастии. Тия пият повече и от втория ми баща. Пращам снимки на Гаджев, за да го надъхам да дойде по-бързо. Тоя ми връща снимка как кърка с Есмералдо на Царско село. Пак ми се напълниха очите със сълзи... Винаги заедно и винаги разделени.

 

Събота

08:00 ч.

Събужда ме леля Снежка от долния етаж в квартирата. Направила мекички и иска да ме почерпи, защото дава мило и драго за "Ботев". Разбрала, че Божигол - Цар футбол, Крал Артур, Кралица Церсей - е тука и е готова да помага. Мекичките са със сирене и поръсени с пудра захар. Удрям една тава, оригам на пържено олио, ама е добре, че до мача има десет часа. Ще слегне, бах мама му!

 

***

 

18:14 ч.

Мачът започна преди 14 минути, а аз още не знам къде се намирам. От толкова ядене ми става лошо. А и слънцето пече. Сбирам границите и припадам. Чувам свирката на съдията. Бият ми шамари. Някой ми бърка и в гъза. Не там! Тук и на Есмералдо не давам, а той шиба всичко, дето мърда. По едно време отварям очи. Разбирам, че реферът е дал дузпа. Взимам топката и я залагам. Шут - аут! Съдията свири да преповтарям, тоя е наш човек. Бия - пак аут. Какво става, бе, деба. Реферчето обаче е решил, че ще потретвам. Тоя май е приятел на бат Бойко. Ще ми даде да бия до гол. Бия трети път - пак аут! Съдията свири четвърта дузпа и на мен ми пада пердето.

 

-Джингиби, ти нещо подиграваш ли ми се - питам го.

 

Той отменя дузпата и става за смях на всички. Публиката го псува, него ли, мен ли - не знам. Така пече това слънце, че не мога да мисля. Изцеди ми силичките, започвам да огладнявам. А човек само когато е гладен, не знае какво му е...

Подобни статии (по етикети)

Напишете коментар

Екипът на FanFace.bg не носи отговорност за мненията на читателите, изказани под публикациите в сайта. Въпреки че сме изключително плуралистични и демократични, си запазваме правото да заличаваме коментари, които са в разрез със законите на Република България. Призоваваме ви да ПИШЕТЕ НА КИРИЛИЦА! Имаме прекрасна азбука, използвайте я!

Защитен код Обнови

Обратно в началото