Неделя, 29 Март 2015 21:26
Оценете статията
(2 гласа)

Дневникът на Малката Перука

Сряда
08:30 ч. Новият ми най-добър приятел знае италиански език, но ме буди с хъркането си вместо с „Бонджорно“.

 

08:32 ч. Рошав, по халат и бос в стаята ни влиза Влади Гаджев. Сам, без гадже. „Валери, Валерко, много хъркаш бе, мама му стара!“ – казва Влади на моя човек. „Вземи една лепенка за нос, аз имам три пакета. Диша се по-лесно“ – продължава Влади.

 

11:00 ч. Събуждам се втори път и моля баджанака да направи нещо за закуска, защото много ме мързи. Снощи излизахме до едно шикозно заведение. Пичките ми се лепиха, щях да кажа като на вратар – топка, ама се сетих, че аз съм изключение. Прибрах се с една, баджанакът каза, че тая я е опраял преди. Била дърво. Изгоних я както ме изгониха от Италия – бързо и без обяснения.

 

11:54 ч. Искам нови чаршафи, защото тия миришат на парфюма на Валери. Камериерката ми хвърля запечатан нов комплект с юрган и одеяло, но аз го изпускам. Почвам да й се карам, защото за малко да си вкарам автогол.

 

14:00 ч. Треньорът нещо мрънка в съблекалнята, прави някакъв разбор. Не мога да разбера защо е гол до кръста, сигурно иска да ни покаже, че може да бием Италия, въпреки че сме гола вода. Тоя е луд! Бях в Италия, много яки заведения имат, а и мацките им не са лоши. За футбола не знам, защото не играех.

 

16:00 ч. Тренировката най-накрая свърши, така не съм се скатавал от мача с Вердер в Шампионската лига. А тоя Владо Стоянов не спре да се хвърля, торбата му с торба. Какво се раздаваш бе, момче, не разбра ли, че аз ще пазя срещу “адзурите”?! Тати лично каза на Петев, че ще стане селекционер само ако ме пуска. Титуляр съм за България, дори да съм резерва в тим от Казахстан.

 

19:00 ч. С баджанака си направихме селфи. Той от куртоазия се е подстригал първи номер, за да не ме дразни, че има коса. Абе, пичага е, тая Алисия какво само ми говореше против него. Пак казвам, мен си ме кефи. Баджо, ние сме №1.

 

23:30 ч. Петев каза да пазим режим, затова тази вечер ще отскочим само за малко до Студентски. Алисия имала участие и с баджанака ще я освиркваме за ташака. Баси, това да си ерген е мега яко.

 

Четвъртък
07:00 ч. С баджанака помпаме лицеви. Много сме им набрали на тия италианците. И двамата не ни уважават много там и сега ще им го връщаме. До преди 3 часа помпахме една плеймейтка, ама тая беше по-куца и от защитата на Левски.

 

10:40 ч. Закъсняхме за тренировка, защото Бентлито на баджанака спука гума, а ние не знаехме как се сменя. Търсихме някакво приложение в App store-а. Не открихме нищо смислено.

 

Петък
23:00 ч. Тоя баджанака нещо много ме съмнява. Цял ден е кисел и ме гледа накриво. Започвам да се съмнявам, че ще ме прецака срещу Италия. Тоя дали няма да си зашие някой автогол? Така ще ми го върне за Алисия, а освен това и ще сбъдне детската си мечта – да вкара на Италия. Ще кажа на Петев да го остави резерва. И без това ми изглежда натежал.

 

Събота
20:13 ч. На разбора преди мача Петев ми прекъсна телефонния разговор със салон-управителката на една дискотека в центъра. Тренерът ми каза, че излизам титуляр срещу Италия. Веднага писах по Вайбър на Стефчето, че ще се забавим малко с тайфата и да ни очакват към 1 на нашето сепаре, а не както се бяхме разбрали за 12 в полунощ.

 

20:22 ч. Питам Владо не иска ли той да пази, защото могат да ми гепят сепарето. Ако те няма след 12 в дискотеката, дават сепарето ти на друг. Владо вдига рамене. Треньорът на вратарите му казал, че Боби, демек тате, плаща и той поръчва музиката. Каква музика бе, тате, ще остана без сепаре, мама му стара.

 

20:57 ч. Надъхвам се с музика. Пуснал съм си “Насти – Въртележка” и си представям, че вече съм в дискотеката на моето сепаре.

 

21:12 ч. Правя две страховити спасявания на загрявката, за които ми завижда болният Джиджи Буфон. Тоя е страшен лимон, просто пази за Ювентус и за Италия, защото има връзки. Сигурно баща му е шеф на италианското БФС. Много мразя такива.

 

21:42 ч. Строили сме се в тунела. Пред всеки футболист от двата отбора има дете. Пред мен е синът на баджанака, който ме пита кой ще спи при мама тази вечер – аз или Валери? Вдигам рамене и му казвам, че не е задължително да е някой от нас двамата.

 

21:44 ч. Всички са сериозни и пеят химна, аз също съм сериозен. Пея със затворена уста “ти горе-долу готвиш ли добре, ти горе-долу чистиш ли поне, ти горе-долу я ме целуни, ако ти хареса с мене остани”. Камерата ме снима, а аз вече съм настръхнал от национална гордост. Баси хитовете правим! Евала, Фики!

 

21:48 ч. Италия вече води с 1:0. Центрираха някаква неспасяема топка пред мен, а аз с котешки рефлекс я избих, ама тоя бастун Минев ме заши неспасяемо. Ще го обвиня в съблекалнята на почивката. Това няма да му се размине. Мислех си, че Валери ще ме прецака, а той Минев го играел подводница. Явно баджанака е говорил с близнака от Левски, който настроил брат си срещу мен.

 

21:52 ч. Вече 4 минути мисля и стигнах до заключението, че Минев ме мрази. Според мен ми завижда, а аз просто исках суха мрежа за първи път от 30 октомври миналата година. Тогава бихме с моя клуб Мерсин третодивизионния Хайатспор с 2:0.

 

22:12 ч. Направихме обрат! Водим на Италия с 2:1, а главната заслуга е моя. Надъхах отбора с едно изритване от аут, което ясно показа, че трябва да стреляме във вратата на жабарите, ако искаме да отбележим гол. Браво на Попето! Браво и на Мицански! Ако не бяха вкарали, щях да ги правя и тях баджанаци.

 

22:17 ч. Казах на Минев, че ако ме уважава, повече няма да прави така. Той директно ми каза да са еба в баща си и че аз жена си не мога да опазя, камо ли малкото си наказателно поле. Казах ви, че тоя ме мрази!

 

22:59 ч. Минутата е 75, а аз още не знам къде се намирам. Тоя мач няма ли да свършва, даже и хора няма, за какво да се хвърлям при ударите на италианците? Най-якото е, че всички фенове на стадиона много ме обичат. При всеки аут, който изпълнявам, те правят мексиканска вълна и ми ръкопляскат. Нормално, все пак играя в Мерсин, а преди това и Верона.

 

23:00 ч. Баджо влиза, ще обръщаме мача. Заедно срещу Алисия и Николета.

 

23:10 ч. 2:2! Някакъв циганин ме препарира, след като новият капитан не му влезе на шпагат. Тоя такъв шут наби на топката! Трябваха ми няколко секунди да разбера какво става. Кълбото летеше с такава скорост, че не разбрах кога трябваше да скоча, за да покажа поне, че съм хванал ъгъла. Вдигам ръце към защитата и ги питам не можаха ли поне да се опитат да спрат тоя “жабарски циганин”. Пак псувам Минев, че и без това съм му набрал.

 

23:15 ч. Съдията дава 4 минути продължение. Тоя иска да ми гепат сепарето и ще се обадя на тати да прати кола от “Паркинги и гаражи” да му сложат скоба. Почвам обратно броене. 240 мисисипи, 239 мисисипи, 238 мисисипи… Нямам търпение и аз да си сипа…

 

23:19 ч. Край на мача! Спринтирам към съблекалнята, като дори май разтегнах, но понякога се искат и жертви. Дано да ми пазят мястото тия в дискотеката.

 

23:23 ч. Докторът на отбора ме пита къде съм бил между 21:45 и 23:45 часа. Казах му да си трае да не кажа на Попето да го кара да прави лицеви опори.

 

00:12 ч. Някакви журналисти ме питат някакви въпроси. Тия не разбират ли, че бързам. Много се дразня като става така и какви са тия работи голям успех за отбора. Казвам им, че е трудно да играеш сам срещу всички. Ми така е! Ако не бях аз, как щяха да падат голове?

 

00:16 ч. Изгубих още 4 минути, защото със сълзи в очите тати ми прати смс: “Голям мач! Браво!”. Тате много ме обича. Очите ми сълзят, все едно кичури коса са ми влезли в зеницата. Все едно, пак казвам.

 

00:58 ч. Влизам в дискотеката, сепарето ми е заето. Салон-управителката ми каза само: “Пак изпусна”. Тръгвам си към нас с мисълта, че пак ме гони липса на малшанс. Ако шеф на заведението беше тати, и това място щеше да е мое.

 

Текст: brato.bg

Подобни статии (по етикети)

Обратно в началото