На море с нея vs на море с приятели
Вторник, 31 Юли 2018 10:12Лято е, брато, или поне така се води. На морето обаче времето си е чук, трябва да го знаеш. И ако ти е писнало вече от дъждове, облаци и жълти кодове, може би е времето да събереш най-важните неща в един сак и да отидеш на курорт, защото и ти душа носиш. Големият въпрос е обаче с кого да прекараш някой друг ден на плажа - с приятелката или с аверите. Този избор се прави веднъж, а след това трябва да си носиш последствията. И двата случая имат своите особености. Тук сме, за да ти ги разкрием. Какви са разликите между това да отидеш на море с Цецка или на ваканция с братоците. Чети и решавай сам...
Избираш стая с изглед към морето vs търсиш вече втори час квартира за под 10 лева нощувката.
В багажа ти има поне две чисти ризи, боксерки за всеки ден и достатъчно на брой чорапи vs ходиш с джапанки както на плаж, така и на дискотека.
Пиеш ягодово дайкири в бар и си говорите за скандинавска литература vs пиеш шот от пъпа на дебела германка и крещиш името на Фюрера.
Пускаш горящ хартиен фенер във въздуха и си пожелаваш никога да не се разделяте vs вадиш си го пред всички в дискотеката и чакаш някоя да дойде и да те заговори.
Храниш се с нож и вилица на бяла покривка на фона на тиха музика vs повръщаш в шапката си на плажа след алкохолно натравяне и липса на каквато и да е храна в корема ти.
Внимаваш да не пръднеш пред нея vs грижиш се всеки ден да тровиш твоите хора.
Бършеш устата със салфетка на вечеря vs триеш се за по-бързо и сигурно с яката на тениската.
Сутрин тя се оправя за плаж и гледа "Отчаяни съпруги" vs всяка заран онанираш на "Отчаяни съпруги", защото в квартирата няма порно канал.
Мажеш й гръбчето старателно с плажно масло vs даже не се триеш хубаво след тоалетна.
Масажираш й стъпалата след разходка vs подиграваш се на Пешо кви грозни нокти има.
Будиш се в 8, носиш й закуска в леглото, след което я чакаш търпеливо да се спретне за плажа vs будиш се на плажа от болки от изгаряния по челото, а дори не си на същия курорт, на който сте отседнали с аверите.
В дискотеката пазиш поведение и хората те смятат за улегнал пич vs вече пето заведение отказва да те пусне, защото знае какъв ставаш като се напиеш, а боят вече дори не помага.
Оставяш приличен башкиш на сервитьора на вечеря vs плащаш с точност до стотинката (буквално), но за сметка на това си задигнал чашата за бира, защото ти липсва такава в колекцията. Или поне си откраднал менюто за спомен.
Караш бавно из курорта и следиш дали твоята Цецка си е сложила колана vs искаш колата на Пешо и гледаш да скъсаш съединител.Купуваш й женски списания vs спестяваш всяка стотинка за алкохол.
Тя си поръчва до второ питие vs от твоите винаги има един в болница след края на вечерта.
Обикаляте забележителностите в района vs подиграваш всички, които обикалят забележителностите в района с гаджето.
Дори не се заглеждаш по Цецките на плажа vs търсиш проститутки в Гугъл. На ден и една бира ти стига vs пиеш вода само когато си миеш очите.
Говориш културно, поздравяваш всички vs най-честото ти обръщение е "ей, куре".
Готов си да спасиш давеща се шведска пенсионерка, за да се направиш на мъж vs снимаш с телефона как някой се дави.
На всяко излизане си с нови дрехи, спретнат и чистичък vs вече трети ден си с едни и същи боксерки.
Гледаш на кръв всеки, който хвърля по един белтък на твоята vs само дебнеш възможност, за да заградиш чуждо гадже.
Храниш се здравословно без да преяждаш, сутрин правиш упражнения и следиш стриктно калориите си vs пети ден си на дюнери и боза, а десертът ти е йегермайстер.
Заделил си достатъчно пари, за да имаш и за последната вечер vs звъниш на приятел, с който си учил до 5-ти клас, за да ти прати пари назаем.
Правите си Follow me на фона на залеза vs имаш цял албум с грозно пиянски снимки и дори гордо го публикуваш във Фейсбук.
Напускате хотела, а стаята изглежда почти така, както при пристигането vs налага се от ХЕИ да затворят помещението за неопределено време.
Материал на brato.bg
До децата на под-човеците
Петък, 28 Август 2015 06:42Полухора разполагат с всяка българска природна красота и я превръщат във фекална катастрофа
Тази година бях на българското море само по работа. Бях базирана в Царево, ходих на плаж на Силистар и на Аркутино. Силистар е запазен чист, защото е в гранична зона, където не може да се строи. Любимият ми плаж обаче си остава Аркутино. Там няма оводи, онези огромни конски странджански мухи, които ти се лепват кръвожадно и забиват хоботи, оставящи червени подутини като от ужилване, не просто ухапване от муха. В момента, в който се появи една такава муха около мен, си бих камшика от Силистар. Странджанската красота е великолепна, но остава за мен забранена, защото имам фобия от мухи, особено от големи, жилещи мухи.
Аркутино е най-приветливото, меко, някак обично към хората място на българското Черно море. То обаче отскоро е в Зоната на Здрача. Тази зона позволява в някакви полусенки и полумраци някакви полухора да разполагат с всяка българска природна красота и да я превръщат във фекална катастрофа.
Наскоро Аркутино беше извадено от статута си на пазена територия, благодарение на решението на женски съдийски триумвират, който смята, че понеже там вече стои недостроената от 1989 г. сграда на „Асамблея Знаме на Мира“, значи няма причина да бъде в буферната зона на парк „Странджа“. Интересна логика, базираща се на законодателство от преди 26 години, създадено в друг политически строй. Женският триумвират СМЯТА така. Засега кметът на Созопол се кълне, че там няма да се строи. Вярваме му друг път.
Стана ясно, че собствеността, естествено, е на някакви офшорки – поредната плаваща в чужди морета българска собственост, притаяваща в Зоната на Здрача някоя мастита ченгесарка или просто само безобразна фигура, която чака удобния момент да изплющи един як хотел на самия бряг на Аркутино и да пусне лайномета по мирните български граждани. Прекалено мирните български граждани. Толкова мирни, че хубавото ни моренце се превърна в гнусен селски клозет с дупка, около който кръжат мухи-лайнарки, очаквайки своята голяма печалба.
Вече нямам нерви да прескачам огради на парламенти. От прескачането ми не произлезе нищо, освен, че се прочух като луда. Това от своя страна ме убеди, че тук смелите наистина са смятани за луди. За Аркутино не знам какво искам да направя. В тайните си черни мисли и мечти си представям терористичен акт. Взривявам някого и нещо в знак на отмъщение. Отварям открита партизанска война срещу оялите си тулупи и тъпанари, току-що излезли от мизерията си, за да разграбят тази кротка и красива малка страна и да я напъхат в лоените си задници, а после да я изпуснат звучно в Черно море.
Да, текстът ми е гаден, но не достатъчно. Нищо не е достатъчно гадно за гадостта на тези хора.
Затова и реших, че отсега нататък кракът ми няма да стъпи на море в България. Пиша този текст от Гърция. Няма защо да влизам в прекрасните подробности на това море и начина, по който гърците се отнасят към него. А българите сме го превзели, бягайки от нашето, заедно със сърби, чехи, италианци и руснаци.
Покрай едно сладко гръцко коте се запознах с едни симпатични руснаци. Веднага им наложих санкции да не ходят в България на море. Недоволни от обслужването в Гърция, мислели другото лято отново да отидат в България – преди 15 години много им харесало. Казах им, че при нас обслужването наистина е добро, аз лично никога нямам проблем с хората, но ако смятат, че могат да заменят тази кристална чистота с мътната от фекалии черноморска вода, да заповядат. Те ме погледнаха малко изненадано. Не, не е плот да се отървем от руснаците, казвам им самата истина. (Волен Сидеров, застреляй се.) Усмихнаха се леко неловко на този ми коментар, сменихме темата и заговорихме за котето – кой ще го храни след като си заминем.
Да унищожаваш природата и да превръщаш морето в селски клозет не е патриотизъм. Нямам никакво намерение да рекламирам българското море, само защото е българско. Напротив, от тук нататък, докато не спрат безобразията, ще говоря срещу него и ще разколебавам всеки чужденец да идва тук на ваканция.Не е патриотизъм да замазвам безобразията на националните предатели. Защото хората, които съсипват българската природа са това – национални предатели.
И да, ще го повторя.
Вие, които някой ден ще започнете да строите на Аркутино, сте национални предатели. Дори и да имате частни самолети, душите ви не могат да се издигнат над маскираните ви селски кенефи. Независимо дали сте от София или не, вие сте най-прости, смърдящи селяни, орки, хлебарки, червеи някакви. Не, хлебарки и червеи не, те не заслужават да бъдат обиждани. Всяко едно живо същество извън човека – чиято интелигентност е силно надценена, както разбрахме от избуялите ни родни титани на мисълта – не заслужава да бъде сравнявано с вас, под-човеците с милиони в банките. Вие сте под-човеци. Subhumans.
Превеждам на английски за децата ви, които учат в чужбина, защото тук е гадно – това гадно, което вие създадохте с двете си ръце и малкия ви, жалък мозък. Децата ви трябва да знаят с какви пари са издържани в елитните училища на Англия, Швейцария и Америка. Тези деца трябва ясно да разберат, че родителите им не само са престъпници, но са и национални предатели и под-човеци, които съсипаха и съсипват България, и да се опитат по някакъв начин да ги спрат да безобразничат. И с лайняните пари, които ще наследят, да започнат да правят обратното на родителите си.
Но едва ли. Децата на престъпните тъпаци едва ли имат това съзнание.
Ненавиждам комунизма и не вярвам в това, че всички трябва да сме равни, но вие, под-човеци, минахте всякакви граници в неравенството. Заслужавате кървава баня. Революция. Заслужавате главите ви да се търкалят по площадите и да висите по бесилки из цяла България. Ясно е, че по друг начин няма да разберете и няма да спрете безобразията си. И това е най-голямата ви вина – връщате в Българите желанието за комунизъм.
Това АЗ няма да ви го простя.
Все пак внимавайте. Думите са сила, не по-малка от милионите ви. Без да споменавам имената ви, ще се обръщам с такива текстове към децата ви. Ще ви описвам на децата ви така, че да се познаете и те да ви познаят, без да има нищо лично. Ще се старая всячески децата ви да разберат кои са родителите им.
Да, това не е никак трудно и е заплаха. Пазете се.
Милена Фучеджиева, ploshtadslaveikov.com